АИКБ: Проектобюджетът за 2025 г. не инвестира в реформи и съдържа риск за прекомерен дефицит

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепя законопроектите за държавен бюджет за 2025 г., за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това се посочва в позиция на АИКБ, адресирана до вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, който е и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). НСТС ще заседава в понеделник.

Заради слаби страни в проектобюджета, които според АИКБ подчертават необходимостта от стратегическо планиране и реформи в различни области, за да се осигури дългосрочна фискална устойчивост и икономически растеж, организацията ще се въздържи от подкрепата  на предложения законопроект. "Министерството на финансите вместо да търси възможности за по-осезаема фискална консолидация, продължава политиката на увеличение на бюджетните разходи, нови бюджетни дефицити, финансирани с нов държавен дълг. Такъв бюджет не инвестира в реформи, продължава нетаргетирано да раздава пари "на калпак" и съдържа съществен риск за прекомерен дефицит", се казва в позицията на асоциацията.

Слабости

Увеличените разходи за персонал в публичния сектор са необосновани в условията на прекомерен дефицит и необходимост от стабилност на публичните финанси, посочват още от АИКБ. „Разходите за заплати са сред най-нееластичните и веднъж увеличени, трудно могат да бъдат намалени. Вместо да се повишават, тези разходи можеха да бъдат отложени, коригирани или дори отменени“, се казва в писмото и се допълва, че обвързването на размера на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата е „пагубно“, тъй като ще влошава състоянието на бюджета все повече през следващите години.

„Увеличаване на възнагражденията следва да е съпроводено с намаляване на общите разходи чрез съкращаване на числеността на персонала в бюджетната сфера, вкл. чрез поетапно освобождаване на работещите пенсионери в сектор “Отбрана и сигурност”, където разходите за персонал надвишават три пъти средните разходи за нает в реалния сектор“, пишат от АИКБ.

Представителите на едрия бизнес в страната критикуват също предвижданото увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с един процентен пункт от 1 януари 2027 г. и с два процентни пункта от 1 януари 2028 г. Те считат, че данъчно-осигурителните приходи, предвидени в проектобюджета, са нереалистични и че това създава риск за непълна реализация на бюджетните приходи.

От АИКБ изразяват притеснения и от нарастващия държавен дълг, тъй като то "предизвиква тревога относно дългосрочната фискална устойчивост“, отбелязват от асоциацията.

Тя е обезпокоена и от нарастващото ниво на държавногарантирания дълг и планираните нови държавни гаранции, включително 6,8 млрд. лв. Асоциацията не подкрепя и планираната национална програма за саниране на многофамилните жилищни сгради за периода 2025-2029 г., която ще бъде финансирана от Българската банка за развитие (ББР) чрез заем, гарантиран от държавата в размер на 2,5 млрд. лв. „Дори да оставим настрана факта, че с този финансов ресурс, събран от данъците на българските граждани и бизнеса, ще бъдат санирани само 2% от многофамилните жилищни сгради в България, първият етап на програмата вече демонстрира неефективно изразходване на публични средства“, отбелязват от АИКБ.

„Смятаме, че помощта за саниране в никакъв случай не трябва да бъде 100% грантова безвъзмездна помощ, за да се осигури ангажираност от страна на собствениците на имоти в многофамилните жилищни сгради и да се стимулира интересът им да упражняват контрол върху изпълнителите на строителните дейности. Предлагаме също така използването на ЕСКО договори за финансиране на подобни схеми, тъй като те осигуряват автоматизъм и възобновяемост на ресурсите, като в същото време увеличават обхвата на потенциалните ползватели. Тези подходи биха могли да доведат до по-ефективно използване на публичните средства и реални подобрения в енергийната ефективност на жилищата“, се допълва в писмото.

АИКБ е против увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г., нарастващите социални разходи и осъвременяването на пенсиите.

Освен това представителите на бизнеса са скептични към прогнозата на Министерството на финансите за икономическия растеж през 2025 и 2026 г. от съответно 2,8% и 3%. „Европейските страни, които са основни търговски партньори на България, изпитват стагнация и без значимо икономическо оживление при тях, вътрешното потребление не би могло да стимулира необходимия ръст на БВП на България“, пишат от асоциацията.Тя очаква и по-висока инфлация от предвидената.

От АИКБ изразяват съмнения за ефективността на мерките за изсветляване на сивата икономика в областта на горивата. Лимитирането на възможността неполучените касови бележки от бензиностанциите да се използват за издаване на фактури и неправомерно приспадане на данъчен кредит по ДДС се очаква да доведе до допълнителни приходи от 200 млн. лв. през 2025 г., но реализацията на това е несигурна, се посочва в позицията на организацията. Оптимизацията на анализа на просрочените задължения, насочвайки административния ресурс към задълженията с най-голям фискален ефект, предполага положителен ефект от 189 млн. лв. за 2025 г., което също е голямо предизвикателство за изпълнение. Въвеждането на Стандартен одитен файл за данъчни цели и други мерки срещу данъчните измами ще даде резултати в посока увеличение на бюджетите приходи в периода след 2029 г. и изисква законови и подзаконови изменения, смята организацията. 

Препоръки

Работодателите предлагат с цел повишаване на ефективността и устойчивостта на публичните финанси възнагражденията в публичния сектор и пенсиите да бъдат замразени през 2025 г. и да бъде отменено автоматичното обвързване на трудовите възнаграждения със средната заплата.

Те препоръчват закриване на ведомства и служби с отпаднала необходимост или дублиращи се функции, оптимизация на състава в министерства, ведомства и служби, както и закриване на незаети повече от две години щатни бройки.

АИКБ предлага и промяна в осигурителните правила, така че служителите в публичния сектор, които в момента са 100% осигурени за сметка на държавата, да започнат сами да внасят осигурителни вноски по същия начин и в същото съотношение, както правят работниците и служителите в частния сектор. Асоциацията настоява също за премахване на COVID добавките към пенсиите, въведени като временна мярка за справяне с последиците от пандемията.

„Ако се вземат под внимание и се приложат всички или някои от нашите предложения за реформи, насочени към повишаване на ефективността на публичните разходи и осигуряване на дългосрочна фискална стабилност, АИКБ е готова да преразгледа позицията си и да подкрепи проектите за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.“, отбелязват от асоциацията.