Нова идея в бюджета – фирми да финансират публични инвестиции

Възможно ли е фирми да подпомагат централния бюджет? През 2025 г. – да. Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2025 г., предложен от Министерството на финансите, предвиждат именно това – юридически лица да правят доброволни вноски в хазната в подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в бюджета. Това би помогнало за увеличаване на приходите, а в замяна фирмите получават данъчна преференция. Краткостта на предложения параграф 4 обаче открива редица възможности за спекулации, а защо не – и злоупотреби. 

Ал. 2 към параграф 4 от разпоредбите предвижда вноските, направени от фирмите, да се превеждат директно към сметката за приходите по централния бюджет, а внесените суми да се признават за данъчни цели при определяне на корпоративния данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 1/3 от тях за всяка от следващите три календарни години, независимо от чл. 26, т. 7 от същия закон, който регламентира кои счетоводни разходи не се признават за данъчни цели. В същия закон (чл. 31) се регламентира приспадането за данъчни цели на дарения, направени към определен списък от получатели – здравни заведения, детски градини, социално слаби лица, Български червен кръст, културни институти и др. Според чл. 31, ал. 5, общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по съответния член на ЗКПО, не може да превишава 65% от счетоводната печалба.

В Преходните и заключителни разпоредби към закона за бюджета обаче не изглежда да е предвидено подобно ограничение за вноските от фирми за публични инвестиции, нито регламент относно вида на проектите, които могат да бъдат подпомагани, с оглед на формулировката: „за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет“.

Не става ясно и как точно ще бъде проследено дали съответните юридически лица няма впоследствие да получат и други предимства освен т.нар. данъчна преференция за стимулиране на инвестициите.

Икономистът Георги Ганев коментира пред Investor.bg, че не вижда голям проблем юридически, а защо не – и физически лица, да могат да подпомагат финансирането на публични инвестиции. „Струва ми се, че подходящото би било да подпомагат конкретни проекти, които те смятат за по-важни от другите, докато в този текст не става ясно да съществува подобен механизъм“, каза той. 

Според него трябва да има изрична норма, така че да са ясни процедурата и основанието, на което държавата получава конкретни пари, така че всичко да бъде „на светло“. 

В своя позиция по темата от Министерството на финансите посочват, че идеята, за която първо съобщи сайтът „Гласове“, е обсъждана в рамките на бюджетната процедура през последните месеци с различни браншови организации. Министерството отбелязва, че „всички видове данъчни преференции подлежат на строг контрол от страна на Националната агенция за приходите, включително за произхода на средствата, пране на пари, отклонение от облагане и други. В тази връзка, в хода на съгласувателната процедура по законопроекта не са постъпили становища от компетентните органи за наличие на корупционен риск“.

От МФ посочват, че и регулярно публикуват Доклади за данъчните разходи за съответната година, които съдържат информация за стойността на данъчните облекчения. В тях обаче не се съдържа по-конкретна информация, каквато в случая с публичните инвестиции би била полезна за създаване на усещането за прозрачност на процедурата. Не става ясно и какъв е очакваният ефект за бюджета от предвидената възможност. 

От министерството отбелязват и че предложените текстове предстои да бъдат разгледани, обсъдени и приети от народните представители. В такъв случай е възможно по време на дискусиите в Комисията по бюджет и финанси и впоследствие – в пленарна зала, Министерството на финансите да аргументира по-добре предложението си и очакваните ефекти от идеята.