Адриан Николов: Шест въпроса за държавните магазини

В хода на преминалото бързичко окончателно обсъждане на държавния бюджет за 2025 г. беше одобрено и създаването на верига държавни магазини, които да се борят с високите цени на хранителните стоки и други от първа необходимост. Текстът обаче е максимално обтекаем, и оставя читателя с повече въпроси, отколкото отговори, коментира Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Именно тези въпроси ще зададем тук.

Приетият текст предполага да се създаде търговско дружество със 100% собственост на Министерство на земеделието и храните, което да търгува „с хранителни и други продукти от първа необходимост“; звучи като да е оставена отворена вратата да се продават не само храни, но да речем и лекарства. Залага се търговската надценка – максимум 10%, както и се създава изискване да се продават стоки от приоритетно български производители. Капиталът на дружеството е 10 млн. лв., срокът за създаването му – месец от приемането на бюджета.

Мотивите към приетото предложение са изпълнени с доста цветист език – четем за нуждата от пресичане на „спекулата и прекупвачите, веригите и картелите“ чрез проникване дори и в най-малките населени места. Авторите допускат и положителен ефект на пазара на труда, тъй като новите магазини се очаква да наемат местни хора от бюрата по труда. Извън вече посочените неща, остават отворени редица въпроси.

Къде ще се помещават тези магазини? В обсъжданията често се споменаваха пощите като потенциална локация, но липсват в окончателния текст. Магазините, които продават храни трябва да отговарят на редица изисквания и да се съобразяват с широк набор от регулации (на които пощите със сигурност не отговарят). Намирането, оборудването и поддръжката на такива пространства, особено в малките населени места ще е сериозно предизвикателство.

Кой ще работи в тях? Смело е да допуснем, че хора, които днес са в бюрото по труда, ще са в състояние да отговорят на потребностите на съвременните условия на търговия – снабдяване, поддръжка на електронни системи със стока, счетоводство. Колкото по-дълбоко е планираното проникване на държавната верига, толкова по-голям е кадровият проблем, а отмъкването на добре платените кадри на установените вериги не изглежда много вероятно.

Кой ще снабдява стоките? За разлика от търговците на пазара, които могат да избират свободно доставчиците си, публичните организации имат задължение за провеждане на обществени поръчки. Тоест, за да се докара асортимент, сравним с този на търговска верига, ще трябва да се проведат стотици поръчки и да се намерят подходящи изпълнители, които да могат да захранят мрежата. Остава отворен въпросът дали може да се намери българско производство при част от стоките, където днес на пазара доминира внос. Не е нужно да споменаваме и създадените чудесни възможности за корупция.

Ще има ли печалба? Заложените 10% надценка трябва да могат да платят за наема на търговска площ и заплатите на служителите, което изглежда практически невъзможно. В противен случай ще се наложи държавата да налива допълнителни средства в субсидирането на ниските цени на предлаганите в тези магазини стоки, за сметка на вече силно раздутите държавни разходи.

Как се запазва конкурентната пазарна среда? Намесата на държавата на който и да било пазар създава съмнения за конкуренцията в него; в този случай пряко заявеното намерение е промяна в условията с цел намаляване на цените на храните. Комисията за защита на конкуренцията ще трябва доста подробно да разгледа дали търговска верига, зад която седи цялата финансова мощ на държавата и декларира, че иска да се занимава с дъмпинг не е нелоялен играч.

Ще стигнат ли парите? Капиталът на новата държавна верига е 10 милиона лева. Доколкото не знаем какъв ще е броят на магазините, какво точно ще се продава в тях и колко ще са работещите, не можем да знаем дали такава инвестиция ще е достатъчно. Изграждането на верига, която да има някакво видимо влияние на хранителния пазар и да конкурира съществуващите обаче би струвало десетки, та дори и стотици пъти повече, което, разбира се, ще бъде щедро финансирано от бюджета.

През следващите няколко месеца тези въпроси постепенно ще трябва да намерят своите отговори, стига държавната верига магазини изобщо да се материализира. Редно е да напомним, че имаше опит за подобна намеса на друг „проблемен“ пазар преди няколко години, този път чрез създаване на верига държавни бензиностанции. До отварянето на дори една такава обаче така и не се стигна. Аналогично, възможно е и държавните магазини да изчезнат в момента, в който високите цени на храните бъдат изместени в публичния разговор от следващата тема на деня – и това е най-добрият възможен сценарий.