Бизнесът в България очаква разумна фискална политика в Бюджет 2026

В хода на предстоящата бюджетна процедура бизнесът в България иска най-вече прогнозируемост и възможност да се възползва от позитивните ефекти от приемането на еврото. Правителството трябва да заложи на разумна фискална политика и да огранични неразумните разходи. Това каза Кирил Бошов, заместник-председател на АИКБ с ресор „Услуги от общ интерес“, председател на УС на "Еврохолд България" АД, в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

С влизането в еврозоната имиджът на страната несъмнено се подобрява пред чуждестранните инвеститори, но това няма да има особен реален ефект, ако няма политическа стабилност и предвидимост на политиките, коментира събеседникът.

„С влизането в еврозоната даваме ясно послание, че България влиза в клуба на най-богатите страни в света. Това означава прогнозируема среда, рейтингът на държавата се покачи. Всичко това ще повляе позитивно на инвестициите, но само по себе си то няма да докара инвестиции, ако държавата не даде категорично други сигнали, а тези сигнали в момента са разнопосочни", каза той.

Бошов заяви, че правителството трябва да заложи на разумна фискална политика и да огранични неразумните харчения, особено в повишаването на бюджетните заплати. По думите му България може да е звездата на Балканите и Източна Европа, ако запази сравнително доброто си финансово състояние.

„Бизнесът иска да види консолидация на разходите, овладяване на повишаването на разходите на бюджетната сфера, на заплатите на бюджетните служители и отказване от идеята за обвързването на минималата работна заплата със средната работна заплата“, изброи той. И допълни, че това би създало негативни ефекти върху икономиката. 

„Ако остане тази формула, минималната заплата ще се повиши с 12,6%, но срещу тях не стои нова създадена стойност от предприятията. В секторите с ниска добавена стойност това ще се отрази лошо, смята Бошов.

Той коментира, че въпреки ентусиазма около еврото икономическата активност и промишленото производство спадат, а фирмите са предпазливи да се разширяват чрез кредити.

Има опасенията, че България може да последва Румъния по пътя на огромен дефицит. 

"Един път отпуснете ли колана, връщане няма. Много лесно се стига от 30% до 60% дълг с няколко поредни неразумни финансови години. Аз бих искал 2025 г. да е последната такава и наистина 2026 г. да видим корекция във финансовата рамка на държавата", каза Бошов.

Още от разговора може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.