Дългът на ЕС може да достигне 1 трлн. евро до 2027 г., според Европейската сметна палата

Дългът на Европейския съюз (ЕС) може да достигне 1 трлн. евро до 2027 г. до голяма степен заради финансирането по NextGenerationEU, предупреждава Европейската сметна палата (ECA) в годишния си доклад.

Нарастващото дългово бреме на ЕС може да окаже сериозно влияние върху бъдещите бюджети, предупреждават одиторите на ЕС. Разходите само за лихви по невъзстановимата подкрепа по NextGenerationEU през периода 2028–2034 г. могат да достигнат 93 млрд. евро, посочват от институцията.

Предложенията на Европейската комисия (ЕК) за следващия бюджет биха позволили и значителни нови заеми в подкрепа на Украйна, националните планове на държавите членки и евентуалното използване на механизма за тежки кризи. 

Сметната палата предупреждава и за значително ниво на грешки в бюджетните разходи, което, според одиторите, поставя въпроси пред контрола върху използването на средствата.

Призивът им е за  предпазливост по отношение на бъдещите бюджети: без споразумение за нови източници на приходи бюджетът на ЕС може да се сблъска със значителен дефицит. Това ще наложи трудни избори, като например по-високи национални вноски и по-ниски амбиции.

Според Европейската сметна палата без споразумение за нови източници на приходи бюджетът на ЕС може да се изправи пред значителен недостиг. Това би наложило трудни решения, включително по-високи национални вноски и по-ниски политически амбиции.

Проблеми с разходите

Одиторите оценяват сметките на ЕС за 2025 г. като даващи вярна и достоверна представа, а операциите по приходите са определени като свободни от грешки. При разходите обаче ситуацията се влошава. Очакваното ниво на грешки при разходите се увеличава до 3,8% през 2025 г. спрямо 3,6% през 2024 г.

Прагът, над който нередовните разходи се считат за съществени, е 2%.

При традиционните разходи от бюджета грешките са едновременно значими и широко разпространени. Затова Европейската сметна палата за седма поредна година дава отрицателно становище за разходите на ЕС.

Най-високи са нивата на грешки при средствата за сближаване, които подкрепят заетостта, растежа и регионалното развитие, както и при разходите за селско стопанство и околна среда. При финансирането за сближаване нивото на грешките се е повишило от 5,7% през 2024 г. на 6,6% през 2025 г. При селското стопанство и околната среда ръстът е от 2,6% на 3,9%.

Най-често одиторите са установявали финансиране на проекти или разходи, които не са били допустими, както и неспазване на правилата за обществените поръчки.

Нередности при средствата за възстановяване

Европейската сметна палата отчита проблеми и при Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), който е основният стълб на пакета за възстановяване на ЕС след пандемията.

През 2025 г. от направените 37 плащания по безвъзмездни средства от RRF към държавите членки девет не са отговаряли на определените правила и условия.

Одиторите са установили и незадоволително изпълнение на етапи и цели, нарушения на правилата за обществени поръчки и нередности, свързани с държавната помощ. Има и случаи, при които на държави от ЕС е било позволено да направят ангажиментите по плановете си за възстановяване по-лесни. В някои случаи промените са направени едва след като съответната държава е поискала плащане от ЕК.

Установени са също слабости при дизайна на етапите и целите, пропуски в мониторинга на Европейската комисия и продължаващи проблеми с надеждността на контролните системи на държавите членки.

2025 г. е предпоследната година от изпълнението на RRF. До края на годината са били изплатени 237,5 млрд. евро от общо 359,9 млрд. евро, ангажирани по механизма. Така за последната година остават за изплащане над 122 млрд. евро, или около една трета от наличните безвъзмездни средства.

Европейската сметна палата призовава бъдещият модел да не възпроизвежда слабостите, установени при Механизма за възстановяване и устойчивост.

„Амбициозните бюджети изискват също толкова амбициозни гаранции“, заявява председателят на Европейската сметна палата Тони Мърфи. Според него, ако ЕС премине към бюджетен модел, при който финансирането не е свързано с разходите, трябва да бъдат извлечени поуки от досегашния опит и да бъдат отстранени слабостите.