Работата от разстояние откъсна служителите от класическия офис, но не и от класическото работно време

Въпреки че все повече компании възприемат работата от разстояние, нормата служителите да са на разположение от 9 до 17 ч. не показва признаци на отшумяване, пише Bloomberg.

Това е факт, въпреки че 94% от работещите на бюро служители искат гъвкавост, когато работят, спрямо 80%, които искат гъвкавост на локацията, сочи ново проучване на Future Forum, част от Slack Technologies. В проучването са участвали над 10 хил. работещи на бюро служители в САЩ, Австралия, Франция, Германия, Япония и Великобритания.

Асинхронните графици, при които служителите вършат работата си по собствен график и от тях не се изисква да са онлайн по едно и също време с колегите си, остават рядкост извън някои стартъпи и технологични компании.

Докато работата от разстояние осигурява по-голяма гъвкавост на графика в офиса, като дава време на служителите да пуснат пералня или да изведат кучето на разходка, например, много хора продължават да усещат натиска са имат „зелена точка“ в софтуера на работното си място, показваща, че са онлайн и работят.

Голяма част от натиска идва от лидерите и мениджърите, които се придържат към остарели норми за професионализъм, казва съоснователката на Future Forum Шийла Субраманиан. „Трябва да имаме по-широк разговор за професионалните норми и какво означава да си добър служител“, коментира тя. „Намираме се в началото на този експеримент на преоценка на ролята на работата в живота ни. Трябва да извървим дълъг път“, допълва Субраманиан.

Тя отбелязва, че когато говори с ръководители за гъвкавост на графика, те често стават разтревожени. („Но ние имаме толкова много срещи!“). Но гъвкавост на графика не означава работа във всевъзможни часове или че служителите никога няма да се събират присъствено, подчертава Субраманиан. Напротив, много хора искат по-ясни граници кога се очаква от тях да отговарят на съобщения. „Организациите може да създават гъвкавост в определена рамка. Те могат да определят очаквания и да посочват намерения“, отбелязва тя.

Future Forum предлага да се приемат „основно работно време“, при което всички колеги да са онлайн в определен ограничен времеви интервал, споразумения на ниво екип, така че всички да са на една вълна за това как ще се работи, и дигитални инструменти, които помагат да се проследи напредъка по прозрачен начин.

Софтуерната компания Crunchbase, специализирана в данни за частни компании, установила политика на основно работно време, когато преминала към работа от разстояние миналата година. Оттогава компанията наема служители във всички часови зони, като определя интервала от 13 до 18 ч. нюйоркско време за срещи и синхронизирана работа.

За хората, които са свикнали с традиционни графици, може да е необходимо известно време да свикнат с факта, че може да не получат незабавен отговор извън основното работно време, отбелязва главният изпълнителен директор на Crunchbase Кели Шейб.

Според Future Forum служителите, които имат пълна гъвкавост на графика, са почти с 30% по-продуктивни от тези, които нямат възможност да сменят графика си. За сравнение, гъвкавостта на локацията повишава производителността само с 4%. Служителите с гъвкав график казват, че могат да се съсредоточат по-добре и да имат по-добър баланс между работа и личен живот. Освен това служителите без гъвкавост на графика е два пъти по-вероятно да потърсят нова работа в следващата година спрямо тези, които имат умерена гъвкавост на графика.

Смяната от 9 до 17 ч. беше официализирана в завода на Хенри Форд през 1926 г. и макар началото ѝ да няма почти нищо общо с днешните дигитализирани работни места, тя дотолкова се е интегрирала културно в икономиката и обществения ни живот, че вероятно не е разумно да се откажем изцяло от нея, казва Алексия Камбън, директор на HR анализите в компанията Gartner. Вместо това тя счита, че трябва да се откажем от нормата на срещите една след друга.

Всичко зависи от нуждата на служителите от автономия и вяра, че могат да свършат работата.

„Човекът, който най-добре може да реши как трябва да работи, е самият човек, защото той знае какво го прави продуктивен“, отбелязва Камбън.