Учен: БАН работи върху създаване на натриево-йонни батерии за съхранение на енергия

Работим върху няколко важни за страната проблеми, свързани с опазване на околната среда, съхранение на енергия и оползотворяване на природни ресурси. Разработваме катализатори за контрол на емисии от парникови газове. Имаме постижения и в областта на замяна на скъпия литий с много по-евтиния натрий, за да създадем натриево-йонни батерии за съхранение на енергия. Това съобщи в предаването „Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria проф. Радостина Стоянова, директор на Института по неорганична химия към БАН.

По думите ѝ учените вече разработват иновативни продукти, свързани със съхранението на енергията от възобновяемите източници. Тя посочи, че батерията трябва да е евтина, да е безопасна и да работи в широк температурен интервал.

„В това отношение имаме постижения в областта на замяна на скъпия литий с много евтиния и разпространен натрий и така да създадем натриево-йонни батерии, обясни проф. Стоянова и направи сравнение. – Разликата в цената е драстична – един тон литиев карбонат струва над 76 хил. долара спрямо 600 долара за тон натриев карбонат.”

Проф. Стоянова съобщи, че се провеждат фундаментални изследвания върху химия на повърхността. „Опитваме чрез специфични методи да сканираме повърхността и да получим информация кои от активните центрове са отговорни за дадена химическа реакция. Тези знания ни позволяват след това да контролираме и да насочим реакцията в желаната посока. По този начин създаваме катализатори за контрол на емисии от парникови газове“, обясни ученият.

Радостина Стоянова разкри, че с разработката е създаден катализатор с помощта на 3D принтер. „Продуктът все още е на етап лабораторни изследвания и е необходимо до потърсим съдействието на фирми от областта на машиностроенето или такива, които конструират топлообменници“, поясни тя.

Що се отнася до предизвикателствата пред българската наука проф. Стоянова открои подготовката на младите учени, за да се осъществи връзката между различните поколения и да се осигури плавен преход на развитие на науката.

Относно взаимоотношенията с бизнеса тя сподели, че може би учените не успяват добре да представят своите разработки на достъпен език, но и че бизнесът също би трябвало да търси учените като се надява спорадичните контакти да прераснат в стратегическо виждане за дългосрочно сътрудничество.

Ученият напомни, че през последните години, в резултат на изпълнение на различни европейски и национални програми, учените са успели да обновят значително инфраструктурата в БАН.

Какво място заемат иновациите в Плана за възстановяване и устойчивост? Какво предвижда програмата за преобразуване на някои лаборатории в иновативни? Как да задържи учените си България? Каква е конкурентоспособността на българските иновации? Как се отразява световната криза на работата на Института по неорганична химия към БАН?

Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да гледате тук.