Център за дигитални решения и иновации ще свързва бизнеса с науката в Божурище

Развитието и модернизирането на индустриалните зони и изграждането на необходимата инфраструктура са сред основните ни приоритети. Това е ключът към привличането на нови високотехнологични инвестиции в България, каза заместник-министърът на икономиката и индустрията Невена Лазарова. Тя откри събитие, на което „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) представи проект за Регионален център за дигитални решения и иновации. Центърът ще бъде изграден на територията на Индустриален парк София-Божурище.

Инвестицията е на стойност над 6 млн. лв. и се финансира по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. НКИЗ ще изгради съвременна цифрова инфраструктура в подкрепа на настоящи и бъдещи инвеститори в парка, предприемачи, иноватори, изследователи и научни организации.

Проектът ще бъде реализиран в рамките на 36 месеца и има за цел да подпомогне дигиталната трансформация на бизнеса и да повиши технологичния потенциал на индустриалните предприятия. Центърът ще включва лаборатория за виртуална реалност, където ще бъде обърнато внимание на 3D принтирането, обученията и симулационните модели. Втора лаборатория за образно прототипиране ще включва реално изработване на прототипи – от идеен проект до реалното му тестване и приложение в бизнес средата. Третата лаборатория е за адитивно производство, тя ще разполага с 3D принтери и моделно оборудване, на базата на които ще се изработват прототипни модели от фибростъкло и други полимерни материали.

Регионалният център е съвместна колаборация, предназначена да ускори дигиталната зрялост, да засили конкурентоспособността и да подкрепи малките и средни предприятия и организациите от публичния сектор при приемането на дигитални умения в областта на 3D технологиите чрез дигитална трансформация, тестване на технологии преди инвестиране и достъп до демонстрационни съоръжения и лаборатории, каза Ангел Танев, изпълнителен директор на Национална компания „Индустриални зони“. Той ще предлага също възможности за обучение, повишаване на квалификацията, придобиване на цифрови умения, дейности за работа в мрежа чрез сътрудничество извън граница и проучване на бизнес възможности, допълни той.

Очаква се скоро центърът да разполага с нужното му оборудване. В момента тече подготовка на необходимите тръжни процедури и се задават минималните технически параметри на оборудването, тъй като целта е да бъде закупено оборудване от най-висок клас, отговарящо на съвременните нужди на пазара, каза Миглена Иванова, ръководител на Регионалния център за дигитални решения и иновации.

Основната мисия на хъба е да се превърне в център за трансфер на технологии и знания, в който науката и бизнесът да се срещат и да стигат до продукти, които да са полезни за цялото общество, а също и да създават добавена стойност за икономиката на страната като цяло, обясни Иванова.

Компаниите ще могат да използват оборудването в регионалния център, като по този начин спестят разходи за подобно оборудване, без да са сигурни дали то ще постигне очакваните резултати, отбеляза тя и допълни, че използвайки услугите на центъра, бизнесът ще може в пъти да подобри ефективността си и приходите от дейността си.

От ключово значение е, че всички услуги, които центърът в Индустриален парк София-Божурище ще предлага, ще се намират на едно място. Иванова описа процеса така: когато едно предприятие поиска да се възползва от услугите на центъра, специалистите в него ще могат да направят анализ, за да преценят дали идеята може да бъде развита, ако това е така, следват предпроектно проучване, тестване на прототипа и нагледно представяне как ще изглежда той. Последният етап е изработването му с помощта на оборудването в центъра.

В момента повечето анализи се правят в лаборатории на БАН или в университети, производството на прототипите се прави на втора локация, а резултатите се интерпретират на трета, обясни Иванова.

Изследователите, които ще работят в центъра, идват от катедра „Автоматизация на производството“ на Химикотехнологичния и металургичен университет (ХМТУ), които са инженери с висока квалификация, отбеляза тя.

Освен до собствените си услуги, центърът ще предоставя достъп и до мрежа от други национални и европейски хъбове.

Иванова съобщи, че пазарът на дигитални услуги се развива динамично и се очаква през следващите три години - от 2025 до 2028 г., да има 40% увеличение на търсенето на дигитални услуги. В корпоративния сегмент ръстът ще достигне 70%. „Затова е необходимо максимално бързо да предложим на бизнеса адекватни услуги, от които той да се възползва, защото търсенето на такива услуги ще расте“, посочи тя.

Напреднали преговори с инвеститори от автомобилната индустрия и фармацията

Заместник-министър Невена Лазарова посочи, че има възможност не само за разширяване и модернизиране на вече съществуващите индустриални зони в България, а и за създаване на нови клъстери в стратегически важни региони на страната. Това според нея ще увеличи икономическия потенциал за интегриране на страната ни в глобалната икономика на бъдещето.

„В стремежа си да подобрим конкурентоспособноста на България „Национална компания Индустриални зони“ ще работи за развитието на индустриалните паркове и в други региони, които традиционно са били с по-ниска инвестиционна активност“, каза Лазарова.

Тя допълни, че особено внимание се поставя върху това тези зони да бъдат привлекателни за високотехнологични и иновативни сектори, свързани с цифровизацията и възобновяемата енергия. „Убедена съм, че България разполага с всички необходими условия, за да се утвърди като технологичен хъб, лидер в индустриите на бъдещето. Страната ни има потенциал да привлече стратегически инвеститори, които да ни помогнат да реализираме нашата амбициозна визия за икономическо развитие и технологично лидердство“, каза Лазарова.

Тя съобщи, че се водят „напреднали преговори“ с инвеститори, които имат намерение да се позиционират в индустриалните зони в сектори като автомобилна индустрия, фармация, производство на високотехнологични продукти и оборудване.