До 19 март се приемат становища и препоръки за българския дигитален портфейл

До 19 март ще се проведе обществена консултация по проекта на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност (ЕПЦС). Целта на законопроекта е да улесни достъпа до публични и частни услуги по електронен път в страната и в рамките на вътрешния пазар, съобщи в Портала за обществени консултации Министерският съвет.

При създаването на Европейския портфейл за цифрова самоличност се въвежда европейски регламент, който гарантира правото на всяко физическо и юридическо лице да разполага с него при спазване на принципа на доброволност. За физическите лица издаването на дигиталния портфейл е безплатно.

При създаването и поддържането на българския ЕПЦС са заложени високи стандарти за сигурност, оперативна съвместимост и защита на личните данни, включително чрез ясни правила за достъп до автентични източници на данни и предоставяне на атрибути, уверяват вносителите от Министерство на електронното управление.

Използването на дигиталния портфейл ще осигури възможност за безплатно подписване с квалифициран електронен подпис за непрофесионални цели. Ще се осигури ефективен надзор и контрол, както и прозрачност чрез доверителни списъци и механизми за уведомяване и сътрудничество с Европейската комисия и другите държави членки. При нарушения са предвидени и принудителни административни мерки и санкции, пише в мотивите към законопроекта за Европейски портфейл за цифрова самоличност.

Това изисква създаването на национална правна рамка, която да уреди условията и реда за изграждане, управление и използване на дигиталния портфейл в България, включително статуса и регистрацията на доставчиците на портфейли, доставчиците на данни за идентификация на лица и доставчиците на електронни удостоверения за атрибути, както и задълженията и регистрацията на доверяващите се страни.

Законопроектът предвижда изграждане и поддържане на български ЕПЦС от министъра на електронното управление, който трябва да има връзка с ключови държавни регистри – документи за самоличност, ЕСГРАОН и други автентични източници.

За целта ще се използва държавния хибриден частен облак, администриран от министъра на електронното управление, ще се осигурява връзка с другите регистри при обмен за предоставяне на електронни удостоверения от публичните органи.

Съществен финансов елемент е предвидената възможност за издаване на квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис за непрофесионални цели с валидност една година чрез българския ЕПЦС, като държавата заплаща на интегрираните квалифицирани доставчици на удостоверителни услуги фиксирана компенсация за всяко издадено удостоверение. Размерът и редът за изплащане на компенсацията ще бъдат определени по методика, приета с постановление на Министерския съвет.

За изпълнение на европейските изисквания се предвижда утвърждаване на национална схема за сертифициране на ЕПЦС с решение на Министерския съвет, както и дейности по надзор, контрол и уведомяване на Европейската комисия.

За бизнеса и останалите доставчици законът въвежда изисквания за съответствие, вътрешни процедури за сигурност и периодични проверки и оценки на съответствието на всеки две години за сметка на доставчиците. Възможни са разходи и за поддържане на финансови гаранции/застраховка, както и за интеграция и оперативна съвместимост.

С дигиталния портфейл ще се осигури по-добър достъп до електронни услуги и ще се намали административната тежест чрез по-лесна и сигурна идентификация, удостоверяване на атрибути и подписване в електронна форма, включително при трансгранично ползване, са аргументите на вносителите на законопроекта.