Експерти предлагат: 4 април да е ден без платени тролове и фалшиви профили

На фона на засиленото комуникационно противопоставяне в социалните медии експерти по публични комуникации и PR предлагат 4 април да се обяви за „ден на тишината в социалните медии“ – без коментари, платени тролове и фалшиви профили. От Центъра за анализи и кризисни комуникации обявяват това за ден за Новия обществен договор за комуникации в социалните мрежи. 

Според тях през последните месеци и години се стигна до сериозно замърсяване на информационната среда, което рефлектира в нарастване на напрежението, а доверието както в социалните мрежи, така и в източниците на информация като цяло, спада. А ескалацията на агресивните комуникатори и тролове в социалните мрежи е получила своя връх с началото на войната и жестоката агресия в Украйна, отчитат от центъра.

Investor.bg публикува цялото предложение за Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи на Центъра за анализи и кризисни комуникации.

В началото социалните мрежи бяха място за свободна комуникация между свободни хора. Нямаше регулации, но имаше неписан „обществен договор“. Хората имаха правото да пишат свободно, да изразяват мнение, да спорят и оспорват. Но и имаха отговорността да проявяват поне елементарно възпитание. За да има поне малко ред и правила, с времето собствениците и администраторите на социалните медии наложиха някои рестрикции върху призиви за насилие, език на омразата, човеконенавистни теории и директни заплахи. Това пазеше свободата на изразяване.

С годините тенденциите се засилиха. При липсата на ясни и фиксирани правила насилници нахлуха в социалните медии и наложиха свой начин на говорене от позицията на по-шумния и кресливия, на по-нахалния. Обиди, присмех, лични нападки, всичко това стана част от техния инструментариум. От истеричното крещене на тролове и агресивни личности не можем да чуем собствените си мисли, камо ли да проведем нормален разговор. За съжаление, тази практика се превърна в „норма“, която поради нежелание за по-добра модерация от страна на социалните мрежи и поради нежеланието на възпитани хора да влизат в тона на насилниците, започна да завладява онлайн общуването. За тази тенденция допринесоха и не една или две политически формации и отделни лидери – както в България, така и по света.

Резултатът е, че се стигна до сериозно замърсяване на информационната среда, което рефлектира в нарастване на напрежението, а доверието както в социалните мрежи, така и в източниците на информация като цяло, спада.

Ескалацията на агресивните комуникатори и тролове в социалните мрежи получи своя връх с началото на войната и жестоката агресия в Украйна. Само някои параметри:

• използване на десетки хиляди фалшиви профили;
• множество платени или провокирани хора, които разбиват разговорите и унищожават смисъла от комуникациите;
• използване на опорни точки и повтарянето им до полудяване;
• обиди, вербално насилие, подигравки и нападане на лична основа;
• тиражиране на полуистини, както и на препратки към исторически събития, нямащи почти нищо общо с реалността днес;
• използване на логически манипулации, като watabout–изъм и други;
• окупиране на медийни чатове и коментари с глупости;
• тотално изоставяне на правилата за възпитание, да не говорим за културно поведение;
• тотално опростачване на разговорите;
• целенасочено инфилтриране на всякакви недоказани твърдения и конспиративни теории;
• подигравка със скръбта на хората, смеещи се емотикони под новини за загинали хора;
• опити за подмяна на цивилизационния избор на страната и народа ни.

И всичко това под маската за „свобода на мнението“, „свобода на словото“ и „правото на изразяване“. Тази свобода обаче не е да казваш всичко и да обиждаш, а да посочваш факти и аргументирани позиции. Не може твърдението, че 2+2=43 да се приеме за истина, защото някой имал право да го изразява.

Така неписаният обществен договор се оказа нарушен. Еднопосочно и тотално – от страна на насилници, на платени тролове и техните кукловоди, на безскрупулни политици, които нямат угризения да мамят и лъжат масовата публика.

Ако тази тенденция продължи и ескалира, анализът чрез екстраполация показва, че скоро ще се достигне до инфлексна точка или точка на пречупване, когато комуникацията в социалните медии ще загине като обществен инструмент и ресурс. Не можем повече да си затваряме очите за развитието на тенденциите.

Нов свят сме, с нови хора, ново разбиране, нови начини и принципи на комуникацията. Следователно ни е необходим нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи, за да спасим нормалността в комуникациите. И да не оставяме социалните мрежи в ръцете на насилници.

Затова тук предлагаме и вариант на новия Обществен договор.

Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи

Ние, участниците в разговора, като приемаме и уважаваме принципите на доброто възпитание в комуникацията и отчитаме промените, настъпили в света и у нас, както и зловещите опити на тролове и вербални насилници да окупират разговорите в социалните мрежи, и очевидната им неспособност или нежелание да се държат възпитано, приемаме този нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи.

Чл. 1. Всеки в социалните мрежи има право да изразява:
• мнение;
• позиция;
• идея;
• твърдение;
• друга форма на дигитална комуникация.

Чл. 2. Успоредно с това, всеки в социалните мрежи има отговорността:
• да е възпитан;
• да не обижда;
• да уважава отсрещната страна и да очаква реципрочно уважение;
• да показва емпатия и съпричастност към чуждото страдание;
• да не упражнява вербално насилие;
• да се подготвя поне малко за разговора, в който влиза;
• да прави разлика по кои теми може да има мнение и по кои трябва да има познания;
• да не разпространява човеконенавистни учения като насилие на хора, ксенофобия, антисемитизъм, комунизъм, нацизъм, фашизъм, маоизъм и други заклеймени от международни институции режими и идеологии, довели до гибелта на милиони хора по Земята;
• да не разпространява конспиративни теории, особено ако могат да навредят на хора;
• да прави разлика между причина и следствие и да може да ги подрежда правилно;
• да не се крие в анонимност, освен когато това е мярка против насилие;
• и да спазва всички други правила на комуникацията, които ни правят хора, и които са валидни в офлайн реалността.

Чл. 3. Правото на мнение и свободата на словото от Чл. 1 не отменят отговорностите по Чл. 2. Ако някой не си изпълнява отговорностите, то няма проблем той/тя в социалната мрежа да бъде блокиран, докладван, баннат, изваден от групата и всичко друго, което ще му попречи да продължи да бъде вербален насилник.

Всеки може и трябва да блокира и да извади от група или страница подобни хора или профили. И това не бива да се смята за ограничаване на свободата на словото, а за приложение на правила за възпитано и културно поведение.

Какво можем да правим оттук нататък?

• Всеки може да публикува обществения договор и да го прилага като докладва и блокира насилниците.
• Медиите и администраторите на големите групи може да го споделят на страниците си и също да предприемат блокиране, когато е необходимо.
• Политическите партии може да го споделят на страниците си и също да предприемат действия срещу насилници.

Това не е цензура, а действия за изчистване на информационната среда. За да можем всички ние да водим нормален разговор в социалните мрежи.

За да изпробваме силата на общественото обединение срещу троловете, предлагаме 4 април да бъде обявен за ден без коментари. Предлагаме всички медии, всички групи, всички компании и всички, които желаят, за един ден да ограничат възможността за коментари под постовете си.

Няма да се загуби трафик, троловете и ботовете не кликат по линковете. Само ще се възцари тишина за малко. И ще можем да си чуем мислите. А след това да разговаряме спокойно.

4 април. Ден на тишината в социалните медии. Ден без коментари. Ден без платени тролове и фалшиви профили. Ден за Новия обществен договор за комуникации в социалните мрежи. За да спасим комуникациите.

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.