България може да разработва собствени антидрон системи, смята експерт

България трябва да инвестира не само в закупуването на чужди антидрон системи, но и в разработването на собствени технологии за откриване и неутрализиране на безпилотни апарати. Това каза председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия инж. Тодор Иванджиков пред Bulgaria ON AIR. 

Вчера от Министерството на отбраната съобщиха, че две антидрон системи са закупени от американската компания AXON. Предстои процес по тяхното усвояване и влизане в експлоатация. Очаква се да бъдат получени и други две антидрон системи.

Иванджиков посочи, че системите, които ще бъдат използвани в страната, са сериозно технологично решение.

Експертът подчерта, че закупуването на чуждестранни технологии не трябва да бъде единственият подход. Според него България разполага с необходимия инженерен потенциал, за да разработва собствени решения.

"Надявам се българските системи да бъдат интегрирани с тези, които купуваме от чужбина, за да можем да ги управляваме по наш начин. Трябва да сме независими. Апелирам да създаваме такива системи – имаме добри инженери", каза Тодор Иванджиков.

Според него страната ни трябва да трупа собствен технологичен капацитет, като едновременно с това използва опита на държавите, които са най-напреднали в противодействието на дронове.

Как работят новите системи

Новите антидрон системи, с които България се сдоби, са модулни и към тях може да бъдат добавяни различни компоненти според конкретната задача – 360-градусови камери, радари и други средства за наблюдение и идентифициране на заплахи. Те може да бъдат разполагани на различни места за защита на стратегически обекти. Според експерта системите не са най-подходящото решение за летища и населени места.

Предстои да бъдат получени още системи, но дали общият им брой ще бъде достатъчен за нуждите на страната, това може да се установи само след сериозен анализ, смята той.

Особено важно е и взаимодействието със съседните държави, включително Румъния и Турция, за изграждането на по-ефективна защита по Черно море, откъдето идват и потенциалните заплахи, допълни събеседникът.

При масирана атака няма пълна защита

Новите технологии биха могли успешно да противодействат на единични дронове, но ситуацията е много по-сложна при масирана атака. "При масирана атака трудно ще прихванат всички. Войната в Украйна доказа това. Но при единични случаи – да, ще бъде прихванат", обясни експертът.

Иванджиков даде за пример и дрона, паднал край Кардам, който според него е показал, че България не е била достатъчно подготвена за подобни инциденти.

Дори при наличие на модерна система обаче невинаги може категорично да бъде установено откъде е дошъл дронът и кой го е управлявал. Информацията може да бъде загубена при промяна на координатите или пренастройване на апарата.

България може да използва опита на Украйна

Според експерта една от най-важните стъпки е сътрудничеството с Украйна, която заради войната е натрупала огромен практически опит в откриването и унищожаването на безпилотни апарати.

"Трябва да си сътрудничим с Украйнха. Войната ги принуди да се развият. Трябва да се съветваме и да работим с тях", посочи той.

САЩ и Израел също имат сериозен опит в тази област. Китай разполага с напреднали технологии, но според експерта не ги демонстрира в достатъчна степен пред света.

За изграждането на надеждна българска антидрон мрежа ще са необходими практически тестове, обучени специалисти и прозрачност при избора на технологии.