Зеленски: Путин отхвърли предложението за примирие за Черно море

Украйна предложи на Русия примирие по отношение на атаките срещу кораби, превозващи селскостопански стоки през Черно море, но Москва отхвърли предложението, тъй като искаше гаранции срещу удари по енергийната ѝ инфраструктура, заяви украинският президент Володимир Зеленски, цитиран от Bloomberg.

„Изглежда, че позицията им е, че няма да атакуват нашия зърнен коридор само ако ние спрем да атакуваме техния енергиен сектор“, заяви Зеленски в събота в кабинета си в Киев.

Русия и Украйна засилиха атаките срещу търговските кораби и пристанищата на противника в района на Черно море, което поражда опасения за въздействието върху доставките на зърно към световните пазари. Двете държави осигуряват повече от една четвърт от световния износ на пшеница, а атаките се случват в разгара на тазгодишната реколта.

Пристанищата в региона на Голяма Одеса в Украйна обработват около 90% от зърнените пратки на страната. От началото на август страната е изнесла едва около 500 хил. тона зърно, или около една пета от потенциалните си доставки, заяви в четвъртък министърът на земеделието Тарас Висоцки.

По-рано този месец три от най-големите руски зърнени терминали в черноморското пристанище Новоросийск преустановиха дейността си след нанесени щети. Министерството на земеделието обмисля алтернативни маршрути за износ вследствие на прекъсванията в корабоплаването.

Руският президент Владимир Путин призна икономическите щети, причинени от украинските атаки с дронове, но в събота заяви, че е отхвърлил предложенията за примирие от Киев като „неприемливи“ и, в някои случаи, „екзотични“, без да дава повече подробности.

„Винаги сме отворени за диалог за мир, но само въз основа на реалностите на място“, заяви Путин пред репортер на руската държавна телевизия, като повтори отдавнашната си позиция.

Зеленски заяви, че е предложил също така на няколко чуждестранни лидери, чиито имена не посочи, корабите на техните страни да бъдат използвани за износ както на украински, така и на руски селскостопански продукти, макар да добави, че знае, че „Русия не е готова за това“.

Украинският лидер заяви, че Киев е готов да обсъди енергийно примирие с Русия, но само на принципа на взаимността.

„Ако сте готови да говорим на равни начала, тогава нека говорим“, каза той. „Ако става дума за селското стопанство, тогава селско стопанство; ако става дума за енергетика, тогава енергетика. Ако става дума за пълно примирие, тогава пълно примирие.“

На "лов" за руските "Искандер"

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са поразили руска пускова установка "Искандер" близо до границата, обяви още Зеленски пред журналисти, предаде УНИАН.

По думите му Украйна провежда отделна операция за "лов" на руските пускови установки, от които се изстрелват балистични ракети срещу украинска територия, съобщава Bulgaria ON AIR.

Зеленски обясни, че новата тактика е разработена като алтернатива за противодействие на балистичните атаки в условията на ограничени запаси на страната от ракети.

"Когато противобалистичните ни ракети са сведени до минимум, има друга тактика. Тя е по-сложна, разработихме я - това е "лов" на близките им точки, откъдето се изстрелват балистичните ракети", поясни украинският президент.

По думите на Зеленски една от тези пускови установки "Искандер" е била успешно поразена.

Зеленски представи и украинската оценка за оставащия руски арсенал. Според него в момента Русия разполага с около 600-630 балистични ракети. 

Киев работи за намаляване на тези възможности чрез удари по военни цели, санкции и отделни операции срещу подготовката на масирани атаки, подчерта още той.

"В един момент те планираха обстрел, но не го извършиха. Това не е случайност", увери Зеленски.

Още оръжия и пари за Украйна

Зеленски заяви още, че се е споразумял с Германия за доставка на 600 ракетни прехващачи PAC-2 за 2027-2028 година. Той добави, че украинските военновъздушни сили са поискали 360 ракетни прехващачи Patriot за тази зима.

Според него Русия иска да мобилизира допълнителни 300 хил. войници тази година след парламентарните избори през септември.

Освен това Норвегия планира да отпусне още 85 млрд. норвежки крони (9,2 милиарда долара) като финансова подкрепа за Украйна през фискалната 2027 година, което съответства на сумата, отпусната през 2026 г., съобщи правителството на скандинавската страна в изявление в неделя.

Избори по време на война ще разцепят Украйна

Зеленски заяви още, че провеждането на избори, докато страната се сражава срещу руската инвазия, би било твърде опасно. Думите му бяха публикувани, след като бившият му министър на отбраната отново призова за организиране на вот, съобщава БГНЕС.

„Смятам, че при война като тази самото провеждане на избори е огромен риск. Изборите в момента са цунами за страната, което ще разцепи Украйна“, каза Зеленски.

Украйна преустанови провеждането на избори заради въведеното военно положение. Мярката продължава да се подкрепя от значителна част от населението, докато страната е съсредоточена върху отбраната си срещу руските сили.

„Ако искаме да унищожим страната, тогава можем да тръгнем към избори в този момент на войната“, добави 48-годишният президент.

Само 15% от украинците смятат, че избори трябва да се проведат преди края на военните действия, показва проучване на Киевския международен институт по социология.

По време на брифинг Зеленски отправи и критики към бившия си министър.

„Смятам, че той сам се насочва или някой го тласка към грешни неща“, каза Зеленски по адрес на Федоров.