Френските военновъздушни сили използват опита от войните в Украйна и Близкия изток, за да усъвършенстват подготовката си за ядрени удари, и все по-често говорят открито за това с цел възпиране на Русия.

Четири пъти годишно около 50 френски самолета се издигат във въздуха в рамките на операция „Покер“, за да разиграят сценарий за ядрена атака срещу вражеска държава, пише Politico.

Тъй като ядрените оръжия отново са в центъра на дебата за сигурността в Европа, Франция иска нейните крилати ракети с ядрен заряд, изстрелвани от въздуха, да служат като надеждно средство за възпиране. Самолетите, които ги пренасят, трябва да преодолеят вражеската противовъздушна отбрана: технологиите при дроновете, радарите и ракетите се развиват стремително и Франция трябва да бъде в крак с тях.

„Ясно е, че днес нашите конкуренти не действат така, както преди 10 години – а и ние самите също. Всички отчитат напредък и следят действията на останалите“, комантира генерал Стефан Вирем, командващ ядрените сили на френските военновъздушни сили, в интервю за три медии, включително и Politico.

По думите му, в сценариите на ученията са заложени нови тактики и оборудване. „Технологичните иновации се случват с главоломна скорост във всяка област. Трябва да се адаптираме към това темпо, за да намерим начин да им противодействаме. Това винаги е борба между меча и щита“, обяснява генералът, като визира самолетите носители, системите за засичане, противовъздушната отбрана и сателитите.

Ключов елемент от отбранителната стратегия

Ядрените оръжия на Франция винаги са били ключов елемент от отбранителната стратегия на страната. Променящата се геополитическа обстановка – руската инвазия в Украйна, редовните ядрени заплахи от страна на Кремъл и нарастващите съмнения относно ангажираността на САЩ към европейската сигурност, правят ядрения арсенал на страната още по-важен. През март френският президент Еманюел Макрон обяви, че Франция ще увеличи броя на ядрените си бойни глави.

Париж също така поддържа тезата, че неговите „жизненоважни интереси“ имат силно европейско измерение, което означава, че нападение срещу континента потенциално би могло да провокира френски отговор, макар прагът за използване на ядрени оръжия да остава умишлено неясен.

Еманюел Макрон, лидерът на единствената ядрена сила в ЕС, инициира диалог с няколко европейски държави за обсъждане на сътрудничество в ядрената сфера. Страни като Германия, Швеция, Финландия и Полша вече се включиха в процеса. В крайна сметка те биха могли да участват в операциите „Покер“.

Предстоящите догодина президентски избори във Франция обаче могат да променят условията. Крайнодясната кандидатка Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания, заяви, че европейските държави трябва да купуват френско оборудване, ако искат да се възползват от защитата на френския ядрен възпиращ потенциал.

„Единственият съществен въпрос би трябвало да бъде: надежден ли е френският ядрен възпиращ потенциал, когато става дума за защита на жизненоважни интереси, които не са френски?“, коментира Андре Льоблан, експерт по отбрана и сигурност в мозъчния тръст Institut Montaigne. „Тъй като френските ядрени сили никога не са били използвани, тяхната надеждност се гради най-вече върху последователността на стратегическите сигнали, подавани системно и умерено в дългосрочен план“, добавя той.

Въпреки тези опасения Русия следи ситуацията внимателно. Тази седмица Кремъл определи извършеното от Франция изпитателно изстрелване на ракета с ядрен капацитет от подводница, на което Макрон лично присъства, като част от стратегия, която води към „задънена улица“.

Публична позиция

Въпросът за надеждността все повече опира и до това да бъдеш чут и видян както от съюзниците, така и от съперниците.

„Нашата мисия е да пробием вражеската отбрана, за да гарантираме на президента – а и на съперника, че ако той застраши жизненоважните ни интереси, ние ще нанесем удар и ще му причиним неприемливи щети“, казва Вирем.

От март насам, за да държи противниците в неведение, Франция вече не разкрива броя на ядрените си бойни глави – подход, който Макрон нарича „стратегическа двусмисленост“.

Въпреки това Франция засилва демонстрациите на сила, а публичните коментари на Вирем относно операциите „Покер“ подчертават по-видимата ядрена позиция на страната. Доскоро френските военни дори не потвърждаваха съществуването на тази операция.

Това се случва на фона на нарастващите опасения, че Русия би могла да атакува страна от НАТО до края на десетилетието – предупреждение, повтаряно от министрите на отбраната на Алианса, генерали и военни анализатори.

Вирем разкрива необичайно много подробности за учението „Покер“. Той посочва например, че френските военновъздушни сили правят разбор на резултатите от симулираните изстрелвания на ядрената крилата ракета ASMPA-R (при които не се изстрелва реална ракета). Екипажите също така оценяват загубите, които френската страна би понесла при пробиване на вражеската противовъздушна отбрана.

По думите му, „Покер“ е „реална операция“, което означава, че не е необходимо да се спазват същите правила за мирно време, както при обикновените, по-ограничени военни учения.

Това „ми дава повече свобода на действие, за да стигна много по-далеч, отколкото ако ставаше дума просто за тренировка, особено що се отнася до стандартите за безопасност“ при полети над бурно море и продължителността на дежурството на екипажите, казва генералът.

„Нашето обучение е насочено към сценарии с много висока интензивност и в сложна обстановка – на фона на химически, биологични, радиологични или ядрени заплахи и атаки срещу националната територия“, добавя той.

В крак с технологиите

В момента Париж изпълнява мащабна програма за модернизация на своите средства за ядрено възпиране, базирани във въздуха и по море. Въпреки напрегнатото състояние на публичните финанси, бюджетът на правителството за 2027 г. предвижда 63,4 млрд. евро за военни разходи спрямо 57 млрд. евро тази година. Около 12% от тях са заделени за ядрено възпиране.

Миналата година Макрон обяви, че Франция ще отвори отново четвърта военновъздушна база за ядрени операции в Люксьой, на по-малко от 100 километра от границата с Германия, допълвайки съществуващите бази в Истр, Авор и Сен-Дизие. До 2035 г. в Люксьой ще бъдат базирани две ескадрили изтребители Rafale стандарт F5, оборудвани с ASN4G – бъдещата френска хиперзвукова крилата ракета с ядрен заряд.

Френските военновъздушни сили, които отговарят за ядрения компонент, работят и по системи за използване на дронове и за противодействие срещу тях, макар да си дават сметка, че технологиите се развиват толкова бързо, че съществуващите системи могат бързо да остареят.

„Погледнете какво се случва в Украйна днес“, казва Вирем. „Появяват се нови дронове, а битката с тях се разиграва в рамките на много кратки периоди от време. За нас важи същото. Трябва да станем много по-гъвкави“, коментира той.

Друго предизвикателство, според генерала, е, че в бъдеще военновъздушните сили може да се нуждаят от 230 бойни самолета – при около 185 днес, тъй като способните да носят ядрено оръжие изтребители Rafale се използват и за конвенционални мисии.

Този въпрос е бил „повдиган неколкократно“ от командващия френските Военновъздушни и космически сили генерал Жером Беланже, отбелязва Вирем. Само че обещанието на Макрон за разширяване на военновъздушните сили не е залегнало в последния закон за военното планиране, приет миналото лято.

Генералът подчертава, че френският ядрен арсенал няма да бъде засегнат от евентуални икономически трудности. „Абсолютният приоритет – самото ядро ​​на нещата, е ядреното възпиране... Решенията винаги, неизменно се вземат в полза на възпирането“, заключава той.