Украинските удари по центрове за данни може да са по-голям от очакваното проблем за Русия

Украинските удари по центрове за данни на руска територия имаха за цел да нарушат военното планиране и комуникационните услуги. Имаше обаче съобщения и за друг вид смущения – засегнати бяха клиенти, очакващи вечерята си чрез приложения за доставка на храна, пише в материал Politico.

Атаките с дронове на Киев срещу три центъра за данни на „Яндекс“ в Сасово, Калуга и Владимир доведоха до забавяния и прекъсвания за хиляди фирми и домакинства, разчитащи на облачната инфраструктура на компанията, включително платформи за електронна търговия, системи за дигитални разплащания, както и приложения за доставка на храна и транспортни услуги. Миналата седмица украински дронове атакуваха и голям център за данни на „Сбербанк“ в Саратовска област, но според високопоставен представител на банката това не е повлияло на оперативната дейност.

След ударите по руските центрове за данни от Киев отбелязаха, че Москва вече многократно е атакувала украинската дигитална инфраструктура. „Украинците искаха да покажат на руснаците, че и те могат да играят същата игра“, коментира пред Politico високопоставен представител, запознат с операцията и пожелал анонимност.

В същото време украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Украйна ще поднови атаките си срещу руска енергийна инфраструктура, след като Москва не е спазила договореното по-рано енергийно примирие, договорено от президента Доналд Тръмп.

На фона на енергийните удари атаките по дигиталната инфраструктура очертават нов фронт във войната.

Нападенията срещу сградите, осигуряващи изчислителна мощ, са равносилни на удар по електроцентрала, доставяща електричество, отопление и гориво – ресурси, от които зависят както военните, така и цивилните. Това може да отслаби военните усилия на противника, но същевременно е в състояние да парализира ежедневието.

Според експерти разходите за възстановяване на инфраструктурата в Русия ще бъдат изключително високи, тъй като центровете изискват дефицитни материали, които трябва да се внасят от чужбина. „Набавянето на голямо количество оборудване, с което да се замени унищоженото, няма да бъде лесно“, отбелязва Олег Шакиров, изследовател в областта на киберполитиката и международната сигурност. Той посочва, че повечето хардуерни компоненти трябва да се внасят, а процесът се усложнява от високото глобално търсене и санкциите срещу Русия.

Джоузеф Джарнацки, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute (RUSI), предупреждава, че превръщането на ударите по центрове за данни в обичайна практика може да доведе до поредица от нови, опасни последици.

„Тези атаки вероятно нарушават международното хуманитарно право и създават сериозен риск, особено в момент, когато населението по света все повече разчита на дигитални услуги“, коментира той пред Politico.

Сървърите като мишени

Центровете за данни попаднаха под кръстосан огън и при други скорошни въоръжени конфликти. По време на американо-израелския конфликт с Иран по-рано тази година при атаки с дронове бяха поразени три обекта на Amazon Web Services (AWS) в Обединените арабски емирства и Бахрейн.

Тъй като центровете за данни могат едновременно да обслужват както граждански, така и военни нужди, правният статут на подобни атаки е сложен и нееднозначен.

Според Кубо Мачак, експерт по международно хуманитарно право, за да бъде определен един център за данни като „военна цел“ съгласно Женевските конвенции, той трябва да отговаря на две условия: да има ефективен принос към военните операции и унищожаването му да осигурява „конкретно военно предимство“.

Ако знаете, че там се съхранява военна разузнавателна информация или че центърът за данни се използва за захранване на инструменти за военен изкуствен интелект, посочва Мачак, може да има основания той да се разглежда като военна цел.

След последните удари по центровете за данни на „Яндекс“, потребители в социалната мрежа X съобщиха за рязък спад в активността на автоматизирани ботове – включително от акаунти, свързани с наративи в подкрепа на Русия, Тръмп и германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Володимир Зеленски се възползва от тези съобщения, за да заяви, че ударите са направили социалните мрежи „по-малко токсични“, въпреки че независими изследователи и национални научноизследователски институти не откриха доказателства, че атаките са нарушили конкретни руски кампании за дезинформация.

Мачак отбеляза, че дори един център за данни да се използва, „да речем, за управление на тролове или тези ферми за ботове за намеса в избори в чужбина... това не би било достатъчно“. С други думи, хостването на пропагандни ботове само по себе си не превръща един център за данни в легитимна военна цел.

Въпросът за обектите с двойна употреба често се разглежда в контекста на енергийната инфраструктура – ​​честа мишена във войната между Русия и Украйна.

Тъй като центровете за данни придобиват все по-голямо значение за националните икономики, те се превръщат и във все по-значими цели. Високопоставен представител на НАТО, пожелал анонимност, заяви пред Politico, че центровете за данни вече се разглеждат като потенциални цели и че Алиансът отчита тяхната уязвимост при планирането на своите действия.

Държавите от НАТО осъзнават, че техните центрове за данни могат да станат обект на атака в случай на конфликт, посочва представителят.