Европа обмисля да разреши на инфраструктурни компании да свалят дронове

В цяла Европа дронове тестват защитните системи на критичната инфраструктура. В бившата база за летателни изпитания в Бретини-сюр-Орж, южно от Париж, екипи управляват дронове над полета и гори, докато други тестват електронни заглушители и прехващащи дронове, предназначени да ги спрат, пише Ройтерс.

Всичко това е в отговор на нарастващата вълна от набези на дронове и „хибридни атаки“, откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г. Потенциалните клиенти вече не са само правителства, полиция и армии: частни компании и държавни структури, които управляват критична инфраструктура, искат по-силна защита, а някои комунални предприятия искат разрешение сами да свалят дроновете.

Правителствата се опасяват, че хибридна война или атака с дронове може да прекъсне електроснабдяването на милиони хора, както често се е случвало в Украйна.

Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric, определя прекъсванията на отоплението тази зима като теоретична и все по-реална възможност.

Някои европейски правителства реагират, като започват да предоставят на компаниите правомощия, които традиционно са запазени за военните. Интервюта на Ройтерс с над 30 мениджъри, длъжностни лица и експерти по дронове показват, че технологиите за откриване и сваляне на дронове се развиват по-бързо от правилата за това кой може да ги използва.

Подходите се различават значително, а правната несигурност остава по отношение на това кой може да разпореди ответна реакция и кой носи отговорност, ако свален дрон нарани хора или нанесе щети на имущество.

Франция поема водещата роля. През август парламентът ѝ прие закон, който позволява на одобрени оператори на критична инфраструктура и на техните подизпълнители да засичат, да блокират и да свалят дронове в близост до определени обекти. Законът бе приет след вълна от нахлуване на дронове над критични и военни обекти, включително полети над базата за ядрени подводници „Ил Лонг“ през декември 2025 г.

Високопоставен френски представител, поискал анонимност, казва, че Франция е „беззащитна“ срещу тази заплаха и иска до 2027 г. да бъде изготвен разширен списък на жизненоважни обекти, оборудвани със съответните системи. Правителството планира да предостави на оператори като EDF и SNCF каталог с одобрени системи – от устройства за заглушаване до дронове прехващачи.

Организацията Systematic Paris-Region, която ръководи правителствената програма за тестване, казва, че досега е каталогизирала три системни интегратора, които обединяват различни компютърни системи в едно цяло, и 17 системи за противодействие на дронове, като оценките продължават и се работи за ускоряване на процедурите по възлагане на обществени поръчки.

Рисковете се разпространяват извън границите на Франция. През август в близост до украински товарен самолет на летището „Лайпциг/Хале“ в Германия беше открит дрон с експлозиви. Берлин обвини Русия, която отрече участието си и многократно е отричала, че извършва хибридни атаки в Европа.

Властите се опасяват, че не могат да реагират достатъчно бързо, за да защитят разпръснатата инфраструктура, и че евтините дронове могат да причинят скъпи щети. В Германия мерките срещу дроновете остават задача на полицията, но Министерството на вътрешните работи преразглежда начините, по които операторите и трети страни биха могли да бъдат законно ангажирани.

През септември Австрия обяви планове да предостави подобни правомощия на операторите на инфраструктура, като министърът на отбраната Клаудиа Танер заяви, че държавата не може сама да защити всеки обект.

Полша стига най-далеч: инфраструктурните оператори са разгърнали системи за противодействие на дронове, около критични енергийни обекти са създадени зони с ограничен достъп за дронове, а специални екипи за сигурност, работещи за операторите, могат да унищожават, да извеждат от строя или да поемат контрола над нахлуващи дронове.

Въпреки това двама източници от компании за пренос на енергия на източния фланг на НАТО коментират, че за ефективна намеса все още са необходими по-ясни гаранции – може би дори съдебен прецедент – относно отговорността за странични щети. Без тази сигурност операторите може да се поколебаят да неутрализират дроновете.

Предоставянето на такива правомощия би означавало промяна за компаниите, които от години укрепват мрежите си и се подготвят за възстановяване на услугите, вместо да предотвратяват атаки.

Изпълнителният директор на E.ON Ленхард Бирнбаум заяви, че операторите трябва да приемат, че някои атаки ще бъдат успешни, вместо да планират да ги спрат изцяло. Компанията управлява около 2720 подстанции в Германия.

Литва изгражда укрепена подстанция близо до руската граница, а Прибалтийските държави и Полша планират изграждането на бункери, мрежи срещу дронове и запаси от труднозаменяемо оборудване за електропреносната мрежа.

Полската компания PSE патрулира части от своята високоволтова мрежа с дължина около 16 500 км с хеликоптер. Въпреки това евтините дронове представляват предизвикателство за тези мерки, тъй като подмяната на големи трансформатори може да отнеме години, а ремонтните работи могат да оставят инфраструктурата извън строя в продължение на месеци.

Не всички оператори на комунални услуги се стремят да поемат по-голяма роля в собствената си защита.

Аста Сихвонен-Пунка, изпълнителен директор на финландския национален оператор на електроенергийната мрежа Fingrid, заяви пред Ройтерс, че отговорността за противодействие на заплахите срещу критичната инфраструктура трябва да остане в ръцете на финландските власти и въоръжените сили.

Всяка стъпка към предоставяне на такива правомощия на операторите на комунални услуги би била „много, много голяма промяна“, изискваща внимателно правно проучване, казва тя.

Технологията изпреварва нормативната уредба. Системите за противодействие на дронове все по-често обединяват сензори, софтуер за управление и контрамерки в една автоматизирана верига, която идентифицира, класифицира и реагира в рамките на секунди, тъй като операторите не могат да разположат специалисти на всеки обект.

Няколко компании посочват, че несигурността относно това кой може да даде разрешение за реакция е забавила инвестициите в крайните етапи на тази верига. Затова Франция се опитва да автоматизира процеса колкото се може повече, а високопоставеният служител добавя, че персоналът по сигурността в предприятията за комунални услуги в крайна сметка трябва да може да задейства реакция с натискането на един бутон.

Rheinmetall посочва, че основното препятствие за гражданските оператори е закъснението между засичането на дрон и вземането на решение за прилагане на противодействие, тъй като правните отговорности остават фрагментирани. Компанията отчита рязко нарастващ интерес от страна на частните оператори и се подготвя за „много бързо растящ“ пазарен сегмент.