Ще липсва ли на някого Джордж Буш?

Много се изписа за непопулярността на Джордж Буш по света, но има и места, където американският президент, който ще отстъпи поста си на Барак Обама след броени дни, е харесван, пише ВВС.

Той напуска Белия дом с рекордно висок процент на неодобрение сред американците – 73%, но може да се утеши с факта, че това чувство не е споделено навсякъде по света.

В Африка рейтингът на одобрение на Буш е около 80%, според някои проучвания на общественото мнение, а в Косово главна улица е кръстена на негово име в знак на благодарност за подкрепата му за независимостта на страната.

В последните дни на управлението си Буш отново демонстрира непоколебимата си подкрепа за Израел. Според някои анализатори Израел нарочно е реализирал военната офанзива в Газа преди сегашният
президент да напусне Овалния кабинет, тъй като знае, че може да разчита на Буш да подкрепи действията му, но се чувства несигурен относно реакцията на администрацията на Обама.

Връзките на САЩ с Израел винаги са били силни, но според някои са укрепнали още повече при управлението на Буш и затова той може да липсва на Израел, в зависимост от политиката на Обама.

В същото време някои смятат, че Буш е разбирал и страданията на палестинците, тъй като е първият щатски президент, призовал за създаване на палестинска държава. Малко вероятно е обаче палестинците да го запомнят с този призив, особено с оглед на последните атаки на Израел в Газа.

Ливан също е една от страните, където Буш се радва на одобрение в някои кръгове, макар и примесено с разочарование, заради намесата му след убийството на бившия премиер Рафик Харири през 2005 г.

В Африка пък щастливи тълпи посрещнаха Буш през февруари и той се радва на преобладаващо одобрение дори в страните с мюсюлманско население.

В Дарфур например много хора кръщават децата си на негово име.

Това се дължи на инициативите на Буш на континента, пренебрегван като цяло от развитите страни, както и на това, че САЩ не води войни там, смятат анализатори.

Експерти припомнят, че администрацията на Буш първа е повдигнала въпроса за случващото се в Дарфур, организирала е мащабна хуманитарна помощ и международна коалиция за изпращане на омиротворителни сили.

В Танзания Буш също е на почит.

Страните, надявали се да подпишат споразумения за свободна търговия с Вашингтон, като например Колумбия, също са сред тези, на които Буш ще липсва. Украйна и Грузия пък, които се надяваха да се присъединят към НАТО или поне да реализират съществен напредък по пътя си към алианса, може също да „оплакват“ края на администрацията на Буш.

По свой собствен начин може би ще тъжат за Буш лидери като венецуелския президент Уго Чавес, Фидел Кастро и президента на Иран Махмуд Ахмадинежад. На тях може да им домъчнее за мъжа, когото обичаха да мразят, когато им се наложи да започнат да работят с неговия наследник – мъжът, когото светът обича да харесва.