Европарламентът цели повишаване с 20% на енергийната ефективност до 2020 г.

Да се постави задължителна цел за 20% повишаване на енергийната ефективност до 2020 г. и конкретни временни цели за намаляване на емисиите, както и да се създадат партньорства в областта на слънчевата енергия с държавите от средиземноморския регион, които да генерират слънчева енергия и да я пренасят в ЕС чрез кабели с високо напрежение, са част от конкретните мерки, които Европейският парламент прие за борба с климатичните промени.

Неутралните енергийни резултати трябва да бъдат дългосрочната цел за строителния сектор в Европа (до 2015 г. в новите жилищни сгради и до 2020 г. в новите търговски и обществени сгради) и трябва да се създаде Европейска общност за възобновяема енергия, се казва още в приетия днес доклад.

Държавите-членки и институциите на ЕС трябва да подкрепят изследванията в областта на най-новите транспортни технологии, които щадят околната среда, като водород, електричество, горивни клетки, хибридни или съвременни биогорива, смятат евродепутатите.

Европейската комисия трябва да разгледа възможността за формулиране на цели за намаляване на емисиите на парникови газове от земеделието, необходимо е и учредяване на европейски фонд за изменението на климата и/или на съответни фондове в държавите-членки.

За борба с климатичните промени от ЕП искат и въвеждане на европейска "супермрежа", достъпна за всички видове доставчици на електричество, както и да се насърчават гражданите да намалят емисиите по подходящ икономичен начин, например чрез информацията за съдържанието на въглерод в продукти и услуги. Държавите-членки трябва да осигурят безплатни енергийни проверки, които да позволят на гражданите да намалят потреблението си на енергия и свързаните с него емисии.

Депутатите вземат за основа целта на ЕС да ограничи повишаването на глобалната температура до по-малко от 2°C и призовават за намаляване на емисиите на парникови газове с 25% до 40% до 2020 г., като до 2050 г. трябва да бъде постигнато намаление с поне 80%.

В доклада се изразява дълбока загриженост от факта, че "изменението на климата оказва както по-бързо, така и по-сериозно отрицателно въздействие, отколкото се предполагаше преди". Поради това Европейската комисия трябва да следи „дали целта на ЕС от 2°C все пак би постигнала целта да избегне опасното изменение на климата“.

Според доклада глобалното затопляне и произтичащото изменение на климата трябва да бъдат включени като нови параметри във всички европейски сфери и политики.

Докладът признава различията в подхода на държавите-членки по отношение на атомната енергия и призовава ЕК да отдели специално внимание на радиоактивните отпадъци и на завършването на техния цикъл с оглед на подобряване на безопасността.

Депутатите считат, че основен приоритет в бъдещата финансова рамка на ЕС трябва да бъдат климатичните промени и мерките за борба с тях. Според тях е необходимо също да се увеличи финансирането на борбата срещу изменението на климата в развиващите се страни, като същевременно изискванията за намаляване на емисиите и мерките за адаптиране към климатичните промени трябва да бъдат включени в програмите, посветени на помощта за развитие.