Европа е изправена пред хаотична година

Интересни неща предстоят в Европа, твърди Дейвид Марш, председател на финансовата и инвестиционна компания London and Oxford Capital Markets.

Всичко сочи, че предстои една хаотична 2010 г. за европейските страни, които едва-едва напипват пътя за излизане от рецесията, изоставайки значително от САЩ и развиващите се страни, пише той в анализ за MarketWatch.

Еврозоната се очаква да постигне анемичен растеж от 0,9% през 2010 г. след спада от 4% през тази, прогнозират от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е доста под очакванията за растеж от 2,5% в САЩ през идната година след подобен спад през тази.

Големият проблем на Европа обаче не е изоставането спрямо САЩ или динамичните икономики от Азия и Латинска Америка, а растящите различия между самите европейски страни.

Свръхзадлъжнелите държави от външния пояс на Европа, които бяха най-силно засегнати от комбинацията между ниска конкурентоспособност и опасност от прегряване на икономиките им, ще продължат с лошото си представяне и догодина.

Икономиката на Ирландия ще се свие с 2,3% през следващата година (-7,5% през тази), тази на Испания – с 0,3% (-3,6% през тази), а Гърция я очаква спад от 0,7% догодина (-1,1% през тази), се казва в прогнозите на ОИСР.

За сравнение, прогнозите за Германия и Франция са за ръст от по 1,4% през 2010 г. след спадове от съответно 4,9% и 2,3% през 2009 г. Великобритания се очаква да се представи по-лошо – ръст от 1,2% през 2010 г. след спад от 4,7% през тази година.

Внезапната тревога около гръцкия дълг, която само за няколко седмици наду неимоверно спредовете по гръцките държавни облигации спрямо базисните германски, предизвика някои странни ефекти.

Едно от последствията от понижаването на гръцкия кредитен рейтинг от водещите международни агенции е, че то заздрави крехката конкурентоспособност на някои от най-затруднените европейски икономики. Падането на еврото спрямо долара, като реакция на лошите новини от Гърция, даде глътка въздух на икономиките от Стария континент.

Строги мерки срещу Гърция от страна на европейските финансови министри биха влошили икономическите перспективи пред континента, тъй като биха подкрепили еврото. Така че е налице удовлетвореност от снизходителното отношение към Гърция, което засега се демонстрира на официално ниво.

Гръцките проблеми са добре дошли за другите затруднени икономики в Европа, понеже отвличат вниманието от тях. В Испания дори може да се усети и известно злорадство, коментира Марш.

Според ОИСР през следващата година ще станем свидетели на изострена конкуренция на кредитните пазари, след като например в Германия бюджетният дефицит ще нарасне до 5,3% от БВП спрямо 3,2% през тази година.

Това ще изцеди до край и без това силно притиснатите правителства на Испания, Ирландия и Гърция, където през следващата година трябва да се финансират дефицити от порядъка на съответно 8,5%, 12,2% и 9,8% от БВП, твърдят от организацията.

Може би най-стряскащата прогноза за еврозоната е тази, че дефицитите по текущите сметки на някои страни ще останат на изключително високи нива. В Гърция и Испания например се очаква те да достигнат до 10% от БВП през следващата година, в противовес на Германия и Холандия, където положителните стойности се очаква да се увеличат до съответно 4,5% и 7,2% от БВП.

След като слабите ще стават по-слаби, а силните – по-силни, е неизбежен дебатът дали страните със стабилни текущи сметки в крайна сметка ще се наложи да спасяват по-слабите си събратя.

Ако Германия се притече на помощ, е вероятно да поиска допълнителни икономически ограничения. Едва ли обаче много европейски страни, приели еврото в края на 90-те, са си представяли, че ще играят по волята на строгите германци.

Но рано или късно на тези, които искат да останат във валутния съюз, това ще им се случи, заключава експертът.

Още по темата:

Поскъпването на еврото изостря различията между страните в еврозоната