Райфайзенбанк: Реалистично е еврото да бъде въведено в България през 2014 г.

Валутният борд, съчетан с прилагането на благоразумна фискална политика, се е доказал като един от основните стълбове на макроикономическата стабилност в страната, се казва в анализ на Райфайзенбанк /България/, посветен на валутния борд у нас.

Предвидената бюджетна консолидация през 2011 г. би спомогнала значително за присъединяването към еврозоната, което изглежда реалистично да стане в началото на 2014 г., смятат в банката.

"Паричният съвет е показал своята устойчивост през годините, като практически е останал неповлиян от значими икономически сътресения в световната икономика, в т.ч. и от настоящата световна финансова и икономическа криза. Официалната позиция на правителството и Българската народна банка (БНБ) е, че валутният борд ще бъде запазен до влизането на страната в Еврозоната при настоящия валутен курс на лева към еврото. Налице е сериозен ангажимент от страна на институциите за включване във Валутен механизъм II колкото се може по-скоро. Понастоящем не съществуват политически рискове за валутния борд", отчитат от Райфайзенбанк.

Ето и основните разсъждения на експерите на банката за макроикономическите тенденции у нас:

- Текущата сметка се е подобрила автоматично, след като източникът за увеличение на нейния дефицит – финансовите потоци към страната, са намалели. Това предполага отсъствието на устойчиви структурни проблеми в българската икономика.

- Високите коефициенти на покритие с валутни резерви показват, че размерът на резервите гарантира безпроблемното функциониране на режима на валутен борд.

- Благоразумната фискална политика е спомогнала значително за стабилността на валутния борд. Тя е осигурила значителни буфери и гъвкавост във времената на икономическа рецесия.

- Фискалният резерв е осигурил допълнителни гаранции за стабилността на валутния борд и е помогнал на правителството да финансира бюджетния си дефицит в година на големи колебания на международните финансови пазари.

- Ниското равнище на държавния дълг намалява съществено рисковете пред изпълнението на бюджета, тъй като сумите, които се изплащат, са относително ниски.

- Банковата система доказа своята устойчивост през периода на икономическата криза.

- Кредитите и депозитите в България са с висока степен на евроизация. Промяна в официалния валутен курс, независимо в коя посока, би довела до съществени отрицателни ефекти върху балансите – на кредиторите, при поскъпване, и на кредитополучателите – при обезценка.

- Инфлацията е спаднала значително. По отношение на нея не се очаква натиск от вътрешния пазар. Въпреки че в краткосрочен до средносрочен план се очаква ускорение (например вследствие на конвергенцията към средноевропейските ценови равнища), поради прогнозираното бавно възстановяване на търсенето най-вероятно инфлацията ще остане доста по-ниска от стойностите, достигнати през 2007 и 2008 г.

- Пазарът на труда се е „охладил” и в момента не е източник на натиск за увеличаване на инфлацията. Очаква се в средносрочен план той да остане около равновесието си.

- Производителността на труда се е подобрила значително от въвеждането на валутния борд. Процесът на нейното сближаване със средноевропейските равнища е подновен, след спада по време на кризата.

- Разходите за труд на единица продукция са все още умерени и подпомагат конкурентоспособността на българската икономика спрямо европейските й партньори.