Настоящото служебно правителство заговори за увеличаване на вноски за социално и здравно осигуряване. Чисто хипотетично, дори и да има необходимост от подобни действия, те трябва да са в резултат на задълбочен анализ на двете системи, който да остойности явните и скритите дефицити.
Това пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков. Коментарите му са по повод на това, че през изминалата седмица на дневен ред излезе отново темата за повишаване на осигуровките.
Според икономиста предвид тежкото състояние и на двете системи, едва ли подобен анализ може да бъде направен в рамките на двумесечния мандат на служебното правителство.
В аргументите си Стайков посочва, че предлаганите допълнителни разходи трябва да бъдат компенсирани или с допълнителен приход, или с по-ниска печалба. В противен случай компанията ще фалира.
При сегашната осигурителна структура – 31% осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, увеличение на осигуровките за пенсия с 1 процентен пункт би увеличил разходите на работодателите за фонд работна заплата с 3,2%. Ако те представляват 50-90% от всички разходи на компанията, това означава увеличение на цялостните разходи с 1,6-2,9%. Ако към това се прибави и 1 пр.п. увеличение на здравните осигуровки, то ръстът при общите разходи на една компания възлиза на 3,2-5,8%, изчислява Стайков.
В защита на тезата си той посочва и други фактори.
Предвид слабия икономически растеж и наличието на сериозна конкуренция в повечето сектори, с изключение на някои, все още доминирани от държавата, едва ли може да се очаква голям ръст на приходите или големи възможности за допълнително свиване на печалбите. В ситуация на свито кредитиране и ограничено търсене на външно финансиране, компаниите разчитат основно на вътрешен ресурс, за да финансират инвестициите си. При тази ситуация, единственото решение е рязане на разходи – инвестиционни или, по-вероятно, текущи, под формата на по-ниски възнаграждения, по-малко отработени часове и по-малко наети лица. Конкретните мерки, чрез които компаниите могат да се справят с подобно административно увеличение на разходите, както и ефектите върху заетостта и доходите на заетите лица следва да се анализира преди да се предлагат подобни мерки.
Необяснимо е защо, когато се говори за държавно контролирани сектори и техните дефицити, като проблем винаги се изтъкват недостатъчните приходи, продължава разсъжденията си икономистът.
Много рядко според него може да се чуе, че всъщност и социалната, и здравната система страдат от сериозни злоупотреби и източване на средства, но дори и тогава се споменава с половин уста. В периода 2008-2013 г. държавните разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи се увеличават с 39,6%, което са 3,1 млрд. лева. Така през миналата година общият разход достига 11 млрд. лв. В същия период разходите за здравеопазване се увеличават с 25%, или 709,5 млн. лв. През 2013 г. те възлизат на 3,5 млрд. лева. Натрупаната инфлация за периода 2008-2013 г. е 12,2%, което означава, че по-големите харчове се дължат в голяма степен на субективни причини, като финансиране на твърде много дейности/лица, както и не малко възможности за злоупотреби.
Освен разходите, растат и приходите в здравеопазването. В периода 2008-2013 г. те се увеличават със 62,8%, въпреки че заетите в икономиката са с близо 426 хил. по-малко през 2013 г. в сравнение с 2008 година. Тук трябва да се отбележи, че сериозен ефект оказва ограничението, че лицата губят здравноосигурителни права, ако не са внасяли повече от три месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. С други думи, хората са принудени да внесат здравните си осигуровки, ако искат да използват здравни услуги и на база единствено данните за приходите в системата не може да се говори за по-висока събираемост или ръст на осигурените. Независимо от това фактът остава непроменен – системата разполага с повече приходи.
При приходите от социални осигуровки картината е малко по-различна, пише Стайков. Те се свиват с 0,6% в периода 2008-2013 година. На фона на загубата на близо 426 хил. работни места, които представляват близо 9,8% от заетите лица, малкият спад е по-скоро добра новина. Това означава, че загубените приходи от осигуровки на лицата, които са останали без работа почти изцяло се компенсират от увеличените възнаграждения на работещите. Не малка роля тук играят и увеличението на минималните и максималните осигурителни доходи. Средният ръст при минималните осигурителни доходи в периода 2008-2013 г. близо 51%, а максималният осигурителен доход беше увеличен с 10% от началото на 2013 г.
Независимо от по-високите приходи в здравеопазването и пренебрежимо малкия спад на постъпленията в социалното осигуряване, предвид огромната загуба на работни места, с предложението си за по-високи осигуровки правителството ясно заявява, че те не са достатъчни – трябват още! Проблемът обаче не е в приходите, защото, както се вижда, те растат, голямото предизвикателство са разходите, които изпреварват растежа на приходите.
Ако не се овладее неефективното харчене, злоупотребите и като цяло пилеенето на средства в тези сфери, никакво увеличение на осигурителните вноски, било то и двойно, няма да закърпи финансовото състояние на държавно контролираните сфери. Нещо повече – ефектът може да бъде противоположен и предвид ниското доверие в социалната и здравноосигурителната системи, хората просто да вдигнат ръце и да спрат да плащат, обобщава Стайков в анализа си.
15:40 | 12.09.22 г.