fallback

Трезво за пазара на труда

Възстановяването на пазара на труда може да забави темп при отсъствие на подкрепящи ръста на работните места реформи, пише Явор Алексиев от ИПИ

08:58 | 24.05.15 г. 1

През първото тримесечие на 2015 г. в икономиката работят 96,6 хиляди души повече, отколкото през същия период на 2012 г., когато броят на заетите достигна дъното си (2 853 млн. души). Ако темпът на създаване на работни места от последните тримесечия и текущите демографски тенденции се запазят, коефициентът на заетост на населението на 15 години и повече съвсем скоро ще надхвърли 50% за пръв път от второто тримесечие на 2009 г. насам. Запазването на сегашните тенденции и през следващата година ще означава, че пазарът на труда на практика влиза в експанзия – т.е. ще достигнем и може би дори задминем нивата на заетост отпреди кризата още през 2016 година. Тези позитивни данни посочва Явор Алексиев от ИПИ, но напомня и за основното предизвикателство – структурна безработица.

Последните данни навеждат на мисълта, че при отсъствието на подкрепящи ръста на работните места реформи и при започващото покачване на осигурителната тежест като част от т.нар. пенсионна реформа, възстановяването на пазара на труда може да забави темп или дори да спре, смята икономистът.

По принцип по време на икономическа експанзия безработицата намалява, а делът на предприятията, които не откриват нужните им кадри, се увеличава. Това се случва и у нас през последните няколко тримесечия. Проблемът е, че първият процес значително изостава от втория – т.е. безработицата намалява значително по-бавно, отколкото нараства липсата на подходящи работници. И това в условията на все още висока безработица.

През последните три години и половина делът на предприятията, които посочват липсата на подходяща работна ръка като фактор, ограничаващ производството им, се е удвоил и вече доближава 20%. Последният път, когато една пета от предприятията у нас посочваха липсата на подходящи кадри като фактор, ограничаващ производството, беше в периода 2007-2008 г. Това беше пикът на жилищния балон у нас, а съответно – и пикът на балона на пазара на труда в страната (особено в сферата на строителството). Тогава, обаче, безработицата в страната беше близо два пъти по-ниска от регистрираните 10,6% през първото тримесечие на 2015 година.

Неефективността на трудовите пазари у нас се покачва. Това движение показва неспособността на безработните да заемат свободните работни места или по-точно - да предоставят на работодателите необходимия за разширяването на производството им трудов ресурс. Това е фактор, който ограничава потенциалния растеж на икономиката, дори във възходящата част от цикъла.

Решенията могат да бъдат единствено дългосрочни

Структурната безработица е проблем, който не може да бъде разрешен в краткосрочен план, независимо от това дали образователната реформа е „успешна” или не. В същото време проблемите могат лесно (и бързо) да бъдат задълбочени като следствие от някои от лансираните от управляващите политики в сферата на социалното осигуряване и доходите. Оскъпяването на цената на труда чрез повишаване на данъчно-осигурителната тежест или нивото на минимално възнаграждение залага изисквания за по-висока производителност у безработните. В отсъствието на ясна тенденция за повишаване на квалификацията на работната ръка, надеждата на правителството е, че икономическият растеж (и ръстът на печалбите) ще бъде факторът, който ще компенсира тази липса.

Една от основните предпоставки за увеличаването на структурната безработица е дълготрайното отсъствие на лицата от пазара на труда. И когато социалният министър Ивайло Калфин определя минималната работна заплата като „прекалено ниска” за да откаже хората от получаване на социални помощи, то е важно да си дадем сметка и за това кога тя ще стане прекалено висока и на практика ще превърне дълготрайно безработните във вечно безработни или ще ги тласне към сивата икономика – в много случаи, за да работят за по-малко от предвиденото в закона.

Структурните характеристики на безработицата у нас са ясен знак, че линията е тънка, а постановленията на Министерски съвет трудно могат да бъдат определени като достатъчно деликатен инструмент за нейното изписване. Нали никой не мисли, че ако минималното възнаграждение достигне 420 лв. от 1 януари 2016 г. и това се окаже прекалено високо за пазара на труда, ще станем свидетели на понижаването му?

Така въпросът става: каква част от безработните и неактивните лица всъщност имат потенциала да си намерят работа? Дълготрайното запазване на тенденцията на увеличаване на работещите не изглежда много вероятно, особено като вземем предвид образователния и квалификационния статут на огромната част от безработните и икономически неактивните лица.

Перспективата да се озовем в състояние на пълна заетост (когато безработицата е ограничена само до нейния фрикционен и структурен компонент) при ниво на безработицата от порядъка на 8-9% е плашеща, но не може да бъде изключена на този етап, посочва се в анализа.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:25 | 11.09.22 г.
fallback