ИПИ: Актуализираният бюджет може и да не се изпълни

През изминалата седмица народните представители приеха актуализация на държавния бюджет за 2015 г., която беше предизвестена както от актуализираната Средносрочна бюджетна прогноза 2015-2017 г. от април, така и от изпълнението на бюджета до септември. След като развитието на икономиката и данъчните постъпления изненадаха приятно управляващите, допълнителните средства много бързо намериха своето предназначение. С актуализацията на бюджета за тази година се предвиждат около 200 млн. лв. по-високи разходи за персонал през 2015 г. в сравнение с предходната година и около 500 млн. лв. допълнителни капиталови разходи за разплащане по приключващи европейски проекти.

Въпреки че допълнителните разходи вече са приети от парламента, от Министерството на финансите се застраховаха, че свързаните с европейско финансиране плащания може и да не се изпълнят. Това може да означава по-нисък от заложения дефицит в актуализираната програма и/или пренасочване на средствата към други разходни групи. Изпълнението на бюджета до октомври напълно подкрепя подобен сценарий, тъй като капиталовите разходи за 10-е месеца на годината са с около 600 млн. лв. над миналогодишните си нива. На този фон очакваният ръст на капиталовите разходи за цялата година от 1,7 млрд. лв. изглежда съмнителен.

Въпреки това все още се наблюдава изоставане на разходите (от актуализирания план) при други разходи, като субсидии и текуща издръжка, които в края на годината могат да компенсират част от неизпълнението на капиталовите разходи. Забавянето на някои разплащания може да е целенасочено – един вид застраховка, ако народните представители не приемат актуализацията във вида, в който е внесена или има промяна при приоритетите за разплащане. Така например се наблюдава увеличение на здравноосигурителните разплащания през септември и октомври, въпреки че в Средносрочната бюджетна прогноза 2016-2018 г. се очаква те да са по-ниски през т.г. в сравнение с предходната.

През октомври се наблюдава и нещо, което не е характерно за 2015 г. – месечните постъпления в бюджета са по-ниски в сравнение с октомври 2014 г., което се дължи както на приходите от данъци, така и на помощите от ЕС. От основните данъчни приходи – ДДС, акцизи, корпоративни и тези върху доходите на физическите лица, свиване се наблюдава единствено при ДДС.

Постъпленията за месеца са в размер на близо 580 млн. лв., което е изключително ниско както на фона на приходите през тази година, така и на фона на приходите през октомври 2013-2014 г. Причината е в по-ниските приходи от сделки в страната и нетните вътреобщностни придобивания. От данните за БВП за третото тримесечие се вижда, че потреблението бележи номинален годишен спад от около 1%, а инвестициите бележат сравнително по-нисък ръст от предходните тримесечия – около 1,2%. Част от обяснението може да се търси и в местните избори през октомври, които са обезкуражили някои инвестиции и потребление през това тримесечие или пък са довели до забавяне/отлагане на публични инвестиции.

Предстои да се види дали актуализираната бюджетна рамка ще бъде изпълнена във вида, в който е приета от парламента или отново ще има голяма доза на ръчно управление на публичните финанси и разместване на разходите. Данните до октомври, както и информацията от Министерството на финансите отново поставят въпроса за очаквания дефицит в края на годината, който може да се окаже по-нисък от заложения в актуализирания бюджет. Под въпрос е и изпълнението на приходите - дали спадът през октомври е еднократно явление или ще се запази до края на годината. Ако е второто, то се появява нов фактор, който може да повлияе върху изпълнението на фискалната цел, но с негативен ефект.