Финансовото богатство на домакинствата расте с 6,1 млрд. лева през 2017 г.

Финансовото богатство на домакинствата се увеличава с 6.1 млрд. лева през 2017 г.  – най-много от 2007 г. година насам, като достига 77.2 млрд. лева в края на изминалата година. В същото време жилищните цени се покачват в 24 от 28 области, съобщават икономистите от „Индъстри Уоч“ в периодичния доклад „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ за първо тримесечие на 2018 г.,

Завръщането на инфлацията

Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2,2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството.

Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

IW

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4,4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам.

Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г.

Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16,7% и 8,8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14,3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3,8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба.

През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76,8% през януари 2018 г.

Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Ръстът на заетостта (с 4,4% средногодишно) и на средната заплата (с 10%) създава 5,1 млрд. лева допълнителен доход за заетите българи през 2017 г. В резултат финансовото богатство на домакинствата се увеличава с 6,1 млрд. лева през 2017 г. – най-много от 2007 г. година насам, като достига 77,2 млрд. лева в края на изминалата година.

Все повече българи намират реализация на европейския трудов пазар. По този начин емигрантските пари възлизат на 1,953 млрд. евро през изминалата година, нараствайки с 30% за година. Лихвите по депозитите вече не са значим източник на финансово богатство, добавяйки 183 млн. лева към годишните домакински бюджети.

Нагласите сред българските потребители са преобладаващо оптимистични и това намира израз в реализираните разходи както за краткорайни, така и за дълготрайни стоки. Българите изглеждат и по-склонни да търсят заемно финансиране за своите покупки. Около една четвърт (24,3%) от допълнителното потребление през изминалата година е финансирано чрез потребителски заем.

Все още обаче кредитната експанзия изглежда умерена в исторически контекст. За сравнение, през 2008 г. половината увеличение на потреблението на гражданите беше финансирано с новополучен потребителски кредит.

Жилищното богатство се увеличава с 8,1 млрд. евро през 2017 г., основно заради отчетеното повишение на цените на апартаментите в страната. Цените на жилищата в страната се увеличават общо с 8,2% през 2017 г., или ръст вече четвърта поредна година. Според темпа на увеличение на цените през 2017 г. България изостава в ЕС единствено от Ирландия, Португалия, Словения, Холандия и Чехия, но е значително пред Румъния.

Жилищните цени се покачват в 24 от 28 области през 2017 г. според данните на НСИ и Industry Watch. Столицата вече концентрира 36,5% от жилищното богатство на българските граждани, докато малко над една десета се формира от жилищата в област Варна. В областите Пловдив и Бургас е разположено около 9% от „реалното“ богатство на населението. Между 2 и 3% от жилищното богатство на българските граждани се намира в областите Русе, Благоевград, Велико Търново, Хасково и Плевен. В 18-те области с най-ниска стойност на имотите е концентрирано 18,2% от жилищното богатство, или два пъти по-малко от столицата София.