fallback

Страните от Източна Европа са изправени пред един по-труден път към еврозоната

За държавите от региона, които искат да влязат в еврозоната, заветната цел се отдалечава с още една крачка

15:32 | 18.07.18 г. 1
Автор - снимка
Създател

България е поредната бивша комунистическа държава, която има амбицията да се присъедини към еврозоната. Миналата седмица страната получи одобрението на Европейския съюз за продължаване на кандидатурата си, а днес финансовият министър Владислава Горанов обяви, че писмото за членство ще бъде изпратено в рамките на деня.

За разлика от предишни кандидати обаче София ще бъде подложена на по-стриктни условия. В същото време финансовите министри от единния валутен блок дадоха сигнал, че новите условия ще са в сила и за Хърватия и Румъния, посочва журналистът Слав Оков в свой материал за Bloomberg.

България изпълнява официалните критерии за приемане на еврото и се надява да кандидатства за влизане в т. нар. чакалня на единната валута – механизмът ERM II, това лято. Но след последствията от гръцката дългова криза и скандалът с пране на пари в една от скоро присъединилите се към еврозоната страни - Латвия, Европейският съюз няма намерение да рискува.

Допълнителните условия включват сътрудничество с банковия съюз на блока, както и мерки за намаляване на корупцията.

„Въпросите, свързани с банковия надзор, институционалната и реална конвергенция, добиха важна тежест при приема на нови членове в европейския клуб“, посочва Киприан Даскалу, главен икономист за Балканите на ING Bank NV. По думите му „това може и да изглежда като промяна на правилата по време на играта, но изглежда необходимо след европейската дългова криза“.

Новите условия за влизане в блока на единната валута е почти сигурно, че ще са в сила за Хърватия, която миналата седмица потвърди, че си е поставила за цел присъединяване към ERM II до 2020 г. В изказване на следващия ден след съобщението за България гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич заяви, че членството в еврозоната е „естествената следваща стъпка за Хърватия“.

Румъния също не е далеч в плановете си. Относно страната има сходни притеснения за корупция – въпрос, който все още държи и двете съседни държави извън Шенгенската зона. Друг проблем що се отнася и до трите страни е този за пропастта в благосъстоянието спрямо по-богатите европейски държави. ЕС иска от България, която е и най-бедният член на съюза, да гарантира устойчива икономическа конвергенция – условие, пред което балтийските държави не бяха изрично изправени при кандидатстването си за членство в ERM II.

Новите изисквания показват, че съюзът се учи от предишните кандидати за влизане в еврозоната с разрастването на блока, посочва Даниел Грос, директор на Center for European Policy Studies в Брюксел.

„Опитът от балтийските страни показа, че ако страна с много по-ниско ниво на доходи се присъедини, може да навлезе в опасен кръг от икономически възходи и спадове“, посочва той. „Напълно необходимо е да стабилизираме ЕС и ще бъде в интерес на кандидатите да подобрят върховенството на закона у дома“, допълва Грос.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:28 | 14.09.22 г.
fallback