Над 1,73 млрд. евро са годишните лихви по външния дълг на България?

Ипотечната криза в САЩ, старитарала официално на 9 август 2007 г., ще ни струва поне 519 млн. лв. (във валута) на база повишените разходи за лихви.

Към края на юли 2008 г. брутният външен дълг на България е 32,67 млрд. евро. А от 9 август 2007 г. до 26 септември 2008 г. лихвите по шестмесения Euribor в евро са се увеличили с 0,813 процентни пункта до 5,29%. Шестмечният Euribor в евро е най-често използваният базов компонент при определяне размера на плаващите лихви по кредити в България. Именно увеличението от 0,813 п.п. на този лихвен показател води до 265,6 млн. евро, или 519 млн. лв., увеличение на годишните разходи по кредити.

Макар увеличението от 0,813 п.п. да изглежда малко, то има два тежки ефекта, само един от които е оскъпяването на обслужването на дълговете. Вторият е, че намалява сумата, за която могат да кандидатстват новите кредитополучатели, с чиито кредити в момента се поддържа платежният баланс на България.

При 5,29% годишна лихва общата сума за плащане на лихви по външния ни дълг може да достига 1,73 млрд. евро годишно, или 3,38 млрд. лв.

Рисковата премия за българските предприятия и домакинства води до надбавка, която обикновено е между 0,5% и 5%. Ако приемем че е 2%, това означава 2,38 млрд. евро, или 4,66 млрд. лв. разходи за покриване на външния ни дълг. Например ефективният лихвен процент за жилищни кредити на домакинствата за юли 2008 г. е 9,12% в евро.

От брутния външен дълг само 3,9 млрд. евро към края на юли 2008 г. са държавен дълг, а 28,8 млрд. евро са частен дълг, голяма част от които кредити за дружества в България от чуждестранните им собственици.

Увеличението на лихвените нива е предизвикано от слабата ликвидност и доверие на междубанковия пазар в Западна Европа и САЩ след фалита на над 10 банки в САЩ, последните от които Lehman Brothers и Washington Mutual, както и от поевтиняването на недвижимите имоти във Великобритания, Испания, САЩ и други страни.

За 2007 г. БВП на България е 56,5 млрд. лв., тоест годишните лихви за обслужване на българския външен дълг са между 6 и 8% от БВП. Това в условията на значителен търговски дефицит, според квалификациите на МВФ и Moody's, налага необходимостта от вземане на нови кредити, за обслужване на старите, за да се запази положителен платежният баланс. Това може да стане чрез привличане на инвестиции, усвояване на спрените еврофондове и държавна политика за подпомагане на износа и туризма в България. Устойчив отрицателен платежен баланс би понижил рейтинга на България и субектите в нея, би повишил разходите за лихви, би намалил паричната маса в България, с което биха намалели икономическата активност, обемът на търговията, оттам размерът на приходите от ДДС, приходите в бюджета и държавните разходи. Това, от своя страна, допълнително би намалило потреблението и приходите от ДДС, които са основният източник за бюджета. При намалението на държавните разходи за пенсии например, може да има социално недоволство, което да предизвика законодателна промяна на съотношението на валутния борд. Алтернативата е държавата да намали делът на сивата икономика, увеличавайки събираемостта на данъците и акцизите си, включително борба с контрабандния внос на цигари, който според Philip Morris, все още съществува.

Всичко това може да се отрази в забавяне на икономическия растеж или рецесия като в Ирландия, която първа от страните в ЕС навлезе в период на икономически спад, след 11 години растеж.

За съжаление, се очаква отражение на световната финансова криза и върху туризма ни.