Може ли държавата да се бори с ликвидната криза у нас?

В условията на валутен борд и политика за бюджетен излишък българската държава може да направи три по-значими действия, за да осигури макар и малка ликвидност на българските банки, след като лихвите на междубанковия пазар започнаха да скачат рязко в последните два дни.

Първата мярка е в ръцете на БНБ и това е намаляване на минималните задължителни резерви, които в момента са 12% от депозитната база.

Втората мярка е бързо харчене на бюджетния излишък.

Третата мярка е преместване на авоарите на държавни институции като НОИ, НАП, Булгаргаз, НЕК и Летище София в банките, изпитващи най-остра ликвидна нужда.

Тези мерки обаче може да имат отрицателен ефект, ако българските банки използват парите за изплащане на депозити на банките майки. Поради ликвидната криза в чужбина това е вероятен сценарий. Съответно в този случай биха намалели валутните резерви на страната, без да е отпушена кредитната дейност.

Говорейки в парично изражение, резервите на банките в БНБ са за 6,3 млрд. лв., а обявената за харчене част от бюджетния излишък е 1,2 млрд. лв. Едва ли обаче БНБ ще намали минималните задължителни резерви (МЗР) с повече от 4%, което значи 2.1 млрд. лв.

Общата сума от 7,5 млн. лв. или дори само 3,3 млрд. лв. е малка на фона на привлечените средства от кредитни институции за 16,3 млрд. лв към 31 август, от които 12,9 млрд. лв. са деноминирани е евро. Тук се включват депозити на банките майки. Според Citigroup вместо да разширяват своите подразделения в региона, компаниите майки могат да решат да ги свият.

Tърговският ни дефицит е 12,88 млрд. лв. за първите осем месеца на 2008 г.

Общият платежен баланс за първите осем месеца на 2008 г. е положителен, в размер на 2,42 млрд. евро спрямо 1,65 млрд. евро към края на август 2007 г. Той е положителен основно поради статията “Други инвестиции – пасиви”, където са включени заемите от чужбина и се наблюдава повишение от 4,29 млрд. евро при ръст от 2,59 млрд. евро за съответния период на миналата година.

Тоест мерките на държавата могат да осигурят до няколко млрд. лв. ликвидност в системата, които обаче могат да бъдат изтеглени от банките майки или изхарчени за внос на потребителски стоки.

Днес ЕЦБ прави пореден опит за контрол на кризата, като дава неограничени заеми в евро, което може да окаже благотворно влияние на компаниите майки на българските банки.

Остава проблемът с увеличените лихви в България, както и увеличените изисквания към обезпеченията, което е спирачка не само пред кредитирането на нови проекти, но и пред рефинансирането на българския бизнес. Съпоставяйки цифрите обаче, излиза, че само западните банки майки ще определят изхода от ситуацията, след като в продължение на години наливаха пари в българската икономика и са основна причина за увеличението на брутния външен дълг на България към края на юли 2008 г.  до 32,67 млрд. евро. Разбира се, този дълг означава и голям ежегоден лихвен разход.

Други действия на правителството, които биха имали ефект, са изпълнение на изискванията за отблокиране на еврофондовете, увеличаване на събираемостта на данъците, конфискация на имущество с незаконен произход, приватизация на държавни активи, ограничаване на административните разходи чрез реформи и въобще цялостно подобряване на бизнес средата.