fallback

Защо ни е нужен валутният борд?

Натискът върху националната ни валута е огромен, но замисълът на борда е такъв, че да не позволи пречупване на икономиката

08:33 | 18.02.09 г.
Автор - снимка
Създател

Дискусията за ползите и вредите от валутния борд периодично нахлува в ежедневието на пазарните участници, като през последните дни отново дойде време темата за неговата стабилност да бъде вкарана в дневния ред на анализатори, спекуланти, пазарни участници и обикновени хора.

Темата за валутния борд изисква на първо място отново да посочим какво на практика означава той и какви функции изпълнява. На теория класическата система на валутния борд изисква паричната единица на дадена държава да бъде приравнена към дадена твърда (резервна) валута, като обменният курс на двете трябва да бъде фиксиран. В най-честия случай това означава, че първата валута е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута.

Като исторически аналог на валутния борд може да се посочи златният стандарт, при който стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато. Именно идеята за връщането към златния стандарт се прокрадва все по-често из средите на анализаторите като средство за борба с кризата. Е, щом ние вече на практика сме привързани към златния стандарт, като ролята на злато се изпълнява от еврото, защо трябва да смятаме, че бордът не е от полза?

Сред основните ползи от въвеждането на сегашния валутен режим е функцията на валутния борд като усмирителна риза за безконтролни действия на правителството и централната банка при печатането на пари и изливането на средства в икономиката чрез емисия на нови банкноти, което пък води до силно подклаждане на инфлацията.

Сривът на валутите от ЦИЕ

Повод за подновените дискусии относно стабилността на борда дава силното проявление на кризата в страните от региона. Проблемите се изострят по безпрецедентен начин през последните месеци и валутите на всички държави от Централна и Източна Европа се сриват под натиска на кризата.

Към края на предходната седмица валутите от региона се движеха с мащабни отстъпления спрямо еврото. Чешката крона вече се намира с 20 на сто под регистрирания неотдавна рекорд срещу единната валута, сръбският динар е поевтинял с 23 на сто, турската лира е загубила 27 на сто, а руската рубла и унгарският форинт са се обезценили с по 31 на сто. Особено впечатляващо е поевтиняването на румънската лея с 39 на сто, както и на полската злота и украинската гривна, които са намалили стойността си почти наполовина след обезценка с по 44 на сто.

В тази ситуация България изглежда губи много от предимствата си при привличането на чуждестранни инвеститори. С оглед изключително тежката ситуация една обезценка на инвестицията в съседна държава с да речем 40 на сто, идваща като следствие от разликата във валутния курс, би могла да отклони доста инвестиции от страната ни. Но погледнато от друг ъгъл би могло да ни донесе и полза.

Позитивната страна е свързана с това, че валутните курсове в региона се колебаят доста рязко – едва преди малко повече от година повечето парични единици от ЦИЕ отбелязаха рекордно високи стойности. Тези движения вероятно биха разколебали мнозина инвеститори да вложат парите си в очевидно нестабилна среда и неяснота относно посоката на развитие. В случая предимството е за България – вече повече от десет години левът е с фиксиран курс към еврото, а страната ни постига (поне допреди кризата) задоволителни икономически резултати и бюджетен излишък вече доста дълго време.

Негативно влияние за държавите, чиито валути се обезценяват, безспорно ще изиграе и инфлацията, тъй като обезценката на местните валути би довела до засилен инфлационен натиск и вероятно още по-голям срив в цените на валутите при отсъствие на мерки от страна на централните банки. Допълнителен проблем биха оказали и големите бюджетни дефицити - такъв за щастие в България все още няма.

Дефицитът по текущата сметка

Другата причина, която се изтъква от онези, които вещаят трудности, нестабилност и вероятност за падане на валутния борд, е дефицитът по текущата сметка. Той наистина е проблем, тъй като досега беше покриван от положително салдо по финансовата сметка чрез преки инвестиции от чужбина. В условията на криза едва ли можем да разчитаме, че инвестициите ще продължат да текат както и преди.

Сякаш се пренебрегва обстоятелството, че заради кризата неминуемо ще имаме свиване на дефицита в търговския баланс, най-малкото поради срива в цената на петрола. Именно петролът и петролните продукти, както и вносът на инвестиционни стоки са основният генератор на дефицита във външната ни търговия.

По пътя на логиката освен заради забавянето на инвестиционната дейност и създаването на нови производства, намаляването на вноса би трябвало да стане по-бързо от намаляването на износа, тъй като потребителите биха ограничили покупките на технологични продукти, автомобили и други утежняващи търговския баланс стоки.

Ползата

Безспорно най-голямата полза от валутния борд е доверието. Стабилността на лева дава сигурност на инвестицията, каквато със сигурност няма на съседните пазари с оглед резките валутни движения. Премахването на инструментите на монетарната политика и възможността за печатане на пари от страна на правителството няма как да не буди и задоволство с оглед нестихващите корупционни скандали, измамни схеми и всякакви механизми за облагодетелстване на определени кръгове.

Другият безспорен плюс на стабилността на курса е далеч по-лесното адаптиране към критериите за членство в еврозоната. Към момента страната ни покрива всички от тях с изключение на изискването за инфлация. С оглед дефлационните процеси и този критерий скоро може да се окаже достижим, но пък за сметка на това кризата би могла да доведе до влошаване на други показатели, което буди рискове.

Шансовете

Шансът на страната ни е да използва предимствата на борда. Сигурността на валутния курс трябва да бъде допълнена от адекватни държавни мерки за подобряване на бизнес климата като премахване на бюрократични трудности, данъчни реформи и промяна в социално-осигурителния кодекс. Редно е да се помисли за изваждане на сивата икономика на светло, защото едва ли някой знае колко точно продукт се генерира там.

Добрата новина е, че в конвергентната програма на България за 2008-2011 г. правителството на България пое ангажимента за запазване на паричния съвет при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс от 1,95583 лева за евро до присъединяването към еврозоната. Политическият консенсус по запазване на борда също е добър сигнал, защото настоящата година е изборна и би било неприятно, ако новото правителство поеме по различен път на икономическо развитие, свързан с премахване на валутния борд.

Рисковете

Ситуацията е достатъчно сложна, за да гледаме на нея през розови очила. Напрежението във финансовата система расте, а в публичното пространство дискусията за нестабилността на борда, без да е ясно какво точно означава това, набира все по-голяма сила.

Рискове има и те не са за пренебрегване. Такъв е например внезапното пресъхване на инвестициите, което би означавало вносът да се финансира с валутните резерви на БНБ, а това едва ли би могло да продължи дълго. Съществува и риск от отлив на средства чрез чуждите банки, което също може да „изсмуче“ средства от финансовата система на страната и да доведе до проблеми. Така не само ще имаме дефицит по търговския баланс, а и по капиталовата сметка, което значително ще затрудни функционирането на механизмите на валутния борд.

При такава ситуация пред страната ни има два избора – силно ограничаване на публичните разходи от всякакъв вид – от прекратяване на инвестициите до намаляване на пенсиите, или зов за помощ към създаделите на борда – Международния валутен фонд, който ще трябва да осигури финансиране, като то най-вероятно също би се извършило при условия на съкращаване на държавните разходи.

Такъв ход би струвал доста висока политическа цена на онези, които го предприемат. Поради тази причина остава надеждата, че политиците ще поемат по другия възможен път – на реформи за подобряване на бизнес климата, насърчаване на чуждите инвестиции и стимулиране на икономиката.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:31 | 14.09.22 г.
fallback