Инжектирането на пари в системите извън България укрепва нашата система

Инжектирането на средства в системите на развитите икономики в размер на трилиони долари, ниските лихви на централните банки, както и директното напечатване на 75 млрд. долара от Английската централна банка имат позитивен ефект за устойчивостта на българската финансова система по линията на две направления.

Първото е увеличаване на ликвидността, която по линията на банките майки идва и у нас. Така например американската Ситибанк е основен доставчик на ресурс на междубанковия пазар у нас. Повишената ликвидност в Западна Европа доведе и до понижение на лихвите по жилищните кредити за физическите лица през февруари. За февруари 2009 г. привлечените в България средства от чужди кредитни институции се увеличиха с 163 млн. лв., след регистираните през декември 2008 г. и януари 2009 г. спадове.

Високата ликвидност ще доведе до по-ниски лихви и по-лесно обслужване на натрупания външен дълг от около 36 млрд. евро, основната част от който частен външен дълг.

На второ място инфлационните процеси в глобалната икономика в резултат на инжектираните средства ще имат два основни ефекта.

Първият е, че инвеститорите с пари в брой или в депозити ще бъдат принудени да инвестират в реални активи, акции, недвижими имоти, бизнес или суровини, за да се спасят от инфлацията. Така продажните цени на българските ваканционни имоти, акции или суровини (калцинирана сода, мед, торове, цимент) би трябвало да се повишат.

Също така инфлацията като цяло ще доведе до увеличение на заплащането на труда, още повече при увеличено търсене на реални активи, което ще породи търсене на работна ръка, която да ги произведе.

Мнозина се страхуват от призрака на дефлацията, която убива инвеститорския и потребителския апетит, просто защото цените утре са по-ниски от цените днес и е по-добре да се изчака с потреблението и инвестициите.

През август 2008 г. САЩ отчетоха 0,1% дефлация на потребителските цени на месечна база, през септември нулево изменение, през ноември спад на цените с 1,7% на месечна база и през декември спад с 0,7% на месечна база.

Това обаче е история, защото за януари 2009 г. имаме 0,3% инфлация на месечна база, а за февруари 2009 г. имаме нови 0,4% инфлация на месечна база.

Още няколко месеца с инфлация и инвеститорите ще тръгнат да търсят защита за парите си чрез инвестиции в реални активи. Трябва да се има предвид, че лихвите по депозитите в САЩ са под 1% на годишна база и месечна инфлация от над 0,1% сериозно намалява покупателната им способност.

Като една отворена икономика, поради големия дял на външнотърговския оборот в БВП на България, може да очакваме тези тенденции да стигнат бързо до българската икономика.

Разбира се, ще има и негативни ефекти, свързани с поскъпване на енергийните суровини, металите и зърнените суровини.

Основни губещи в ситуацията ще бъдат страните с големи резерви в долари, като Китай например, защото той едва ли ще успее да закупи реални активи. Например опитът му да закупи австралийска минна компания срещнаха съпротивата на австралийските власти.

Инжектираните средства обаче поставят под въпрос стабилността на долара, а оттам и покупателната способност на американците, което може да превърне САЩ от нетен вносител в нетен износител със съответните негативи за традиционно експортни икономики като Китай, Япония и Германия.