Capital Economics: Банките в България още не са вън от опасност

Банките в България, както и тези в страните от Източна Европа като цяло, все още не са вън от опасност, се казва в доклад за финансовия сектор на региона на Capital Economics. От консултантската компания прогнозират, че перспективите пред сектора на финансовите услуги в региона остават тревожни, защото България и още пет страни ще останат в рецесия и през тази година, предаде Bloomberg.

Според обявена в сряда прогноза на Уникредит българската икономика ще има спад от 1,5% за 2010, въпреки че новите прогнози на правителството са за лек растеж от 0,2 на сто.

Нийл Шиъринг, старши икономист за развиващите се страни на Capital Economic, смята, че финансовият сектор ще продължава да бъде слабото място на България, Румъния, Унгария и балтийските републики Латвия, Литва и Естония. Той предупреждава, че шестте икономики ще продължат да се свиват за втора поредна година през 2010 г., а условията за кредитиране ще бъдат силно ограничени.

Експертът е на мнение, че забавянето на кредитната експанзия в България и съседните страни отразява всъщност стремежа на домакинствата и компаниите да ограничат своята задлъжнялост към банките, а не толкова наличието на разумни стандарти за кредитиране. Ето защо очакваното свиване на икономиката на региона през тази година ще продължи да ограничава търсенето на кредитиране.

България, заедно с Латвия, Естония и Румъния, имат най-висок процент на необслужвани кредити. Ето защо, в случай на ново влошаване на състоянието на световните финансови пазари, може да се очаква втора вълна на проблеми в банковия сектор на тези страни, смята Шиъринг. Делът на просрочените заеми в тях възлиза на съответно 10,1%, 12%, 11,2% и 14,5% от всички кредити.

Изчисленията на Capital Economic показват още, че делът на просрочените заеми в Унгария възлиза на 9,5% от всички заеми, а за Литва той е 8,2 на сто. Валутните заеми представляват 91% от всички заеми в Латвия, 87,1% в Естония и 71,8% в Литва, според Шиъринг. В България, Унгария и Румъния те са около две трети от стойността на всички отпуснати кредити.

Банките в Източна Европа и техните централи в Австрия, Италия, Германия и Швеция отчетоха ръст на своите просрочени заеми, след като валутите на страните в региона поевтиняха през 2009, което повиши разходите за обслужване на валутните кредити. Международният валутен фонд пък предостави заем на Унгария, Румъния, Латвия и Украйна, които не бяха в състояние да изплащат своя външен дълг.

Според доклада на Capital Economic капиталовата адекватност на руските банки изглежда солидна, делът на лошите заеми е нисък, но делът на необслужваните кредити вероятно е доста по-висок от официално обявения и може да е близо до 20%. Той показва, че малките кредитори в страната може да пострадат от евентуален спад в цената на петрола, за разлика от четирите най-големи банки, които са държавни и са подкрепени от правителството.

За банките в Полша, Чехия, Словакия и Турция се казва, че се намират в добра форма и делът на заемите в чужда валута при тях е по-нисък. Отпуснатото от банките в четирите страни финансиране е добре обезпечено, а домакинствата и бизнесът имат по-добър достъп до кредитиране, отколкото на други места в региона.