Кризата в България ще свърши, когато политиците спрат да говорят за нея

България е единствената страна в Източна Европа, чиято икономика не започна да се възстановява през втората половина на 2009, показва последният доклад на Световната банка.

Трудно е да има ръст на потреблението, ако всеки ден всички политици говорят за криза и населението отлага покупките си. Така например фабрика за мебели ще фалира, ще освободи персонала си, което ще доведе до безработица и ново намаление на потреблението. Получават се така наречените "обърната спирала" и "самоосъществяващо се пророчество" от типа "нали ти казах, че, ако скоча от 4 метра, ще си счупя краката".

Да, наистина, така ще стане. Изходът от тази спирала е или ръст на потреблението, или увеличаване на износа и конкурентоспособността на туризма и аутсорсинга (програмиране, кол-центрове, архитектурни и маркетинг поръчки за чужбина).

БВП е равен на разходите за лично потребление, частните вътрешни и външни инвестиции, правителствените покупки и нетния износ (износ минус внос).

Ако властва песимизъм, няма да има не само потребление, но и частни инвестиции. И всичкият този песимизъм е на фона на милиарди от еврофондовете, които чакат да се организираме да ги вземем, както и на фона на ниската ни цена на труд, която ни прави по-конкурентоспособни, ако разбира се имаме и производителност.

Износът вече се увеличава (с 13% през януари и 8% през февруари), има и позитивни очаквания за летния туристически сезон, както и за покупките на имоти от чужденци, основно руснаци. Държавата прави опити да се разплати с бизнеса и най-вече реализира инвестиции, включително чрез еврофондовете, като знаковите са тези в магистрала Тракия и разширението на столичното метро, но и още много по-малки проекти.

Наслението обаче упорито спестява, като само за февруари е вложило 430 млн. лв. в депозити и вече има 25,65 млрд. лв. спестявания. Разбира се мнозина ще кажат, че това са пари на чужди граждани, депозирани тук, като това отново е тълкувание в духа на кризата.

Също през февруари населението е увеличило задълженията си към банки със само 19 млн. лв. и има банкови задължения за 16,14 млрд. лв., от които 8,45 млрд. лв. по жилищни кредити, тоест дългосрочни. Докато депозитите са най-вече 3-месечни и 6-месечни.

Спестяванията на населението са с 9,5 млрд. лв. повече от кредитите му.

Настроенията обаче преминаха от краен потребителски оптимизъм (2007 г.) до краен потребителски песимизъм (2010 г.), като тези вълнения определено са скъпи за производителите и търговците, защото им затрудняват планирането на бизнеса. А затрудненият бизнес произвежда по-неконкурентен продукт и създава по-малко работни места. И ако потреблението е на български стоки, или дори на стоки произведени в региона, както правят германците, ще бъде още по-добре.