Ще решат ли ниските лихви проблема със забавянето на глобалната икономика?

Инвеститорите и мениджърите на фондове по света са изправени пред един мащабен феномен – голямото и бързо разрастване на дългови инструменти с отрицателна доходност.

Световното количество облигации с отрицателна доходност се е удвоило от началото на годината до около 17 трлн. долара. Инвеститорите все пак се насочват към такива инструменти, въпреки че е гарантирано, че ще понесат загуба, ако ги държат до падеж, залагайки на по-нататъшно повишаване на цените на облигациите. Спекулациите се въртят около идеята, че централните банки допълнително ще облекчат вече свръх хлабавата си парична политика в отговор на ясните признаци на икономически спад в редица страни, пише Nikkei Asia Review. 

В Европа една от местните банки дори позволява на купувачите на жилища да теглят ипотеки с отрицателна лихва, което всъщност означава, че е готова да плаща на клиентите, за да заемат пари. Това подхранва опасенията относно появата на нов балон с цените на активите в региона.

Някои икономисти предупреждават, че тенденцията на отрицателен лихвен процент, ако продължава да се разпространява, може да навреди на финансовата система и реалната икономика. Азиатските страни също се подготвят за ера на ендемични отрицателни проценти в резултат на слаб икономическия растеж.

Сега една четвърт от световните дългови ценни книжа с инвестиционен клас носят загуба. Дълговите инструменти с отрицателна доходност се разрастват особено в Европа и в Япония, където централните банки са намалили лихвите си под нулата.

Швейцарските държавни облигации, например, вече имат отрицателна доходност до 2064 г., или още 45 години.

Доходността по 10-годишните държавни облигации в САЩ се колебае малко под 1,6%. Изчислена спрямо прогнозен процент на инфлация от малко под 2%, доходността е на отрицателна територия.

В Азия 10-годишните държавни ценни книжа на Япония предлагат отрицателна доходност. Доходността на реалния държавен дълг също е под нулата на такива азиатски пазари като Австралия, Нова Зеландия, Хонконг и Тайван. Същото изглежда, че предстои да се случи в Южна Корея и Сингапур.

В Европа финансовите институции могат да набират средства на отрицателни разходи. А през август Jyske Bank, третата по големина банка в Дания, започна да предлага 10-годишна ипотека с лихва от -0,5%, превръщайки се в първата банка в света, която плаща пари на ипотечните кредитополучатели.

"В момента имаме историческо възстановяване на дълга на собствениците на жилища", каза Микел Хой, икономист по жилищни сгради в банката.

Отрицателните разходи по заеми подхранват бума на жилищата в Дания. Индексът на цените на жилищата, съставен от националната статистическа агенция, се повишава до най-високото си ниво от 116,1 пункта през първото тримесечие на 2019 г.

Ако повишаването на цените на жилищата стимулира спекулативните инвестиции в жилища, рискът от балон ще се увеличи.

Някои икономисти вече алармират за подобна опасност. Прекомерно ниските лихви намаляват печалбите на банките, принуждавайки ги да намалят кредитирането с отрицателни ефекти върху икономиката, предупреждава Маркус Брунермайър, професор по икономика в Принстънския университет. 

Брунермайър е един от икономистите, пропагандиращи мнението, че спадът на лихвения процент под т. нар. „обърнат лихвен процент“ - процентът, при който хлабавата парична политика се обръща и започва да оказва възпиращ ефект за кредитирането - по-скоро намалява, отколкото стимулира икономиката.

Политиката на Европейската централна банка за отрицателни лихви, според German Savings Banks и Giro Association, е коствала банките в Германия около 2,3 млрд. евро (2,56 млрд. долара) през 2018 г., което се равнява на 10% от печалбата им през предходната година.

Общата пазарна стойност на банките по целия свят е спаднала с 20% от началото на 2018 г. до 6,8 трлн. долара.

Ниските лихвени проценти също могат да засегнат разходите на хора, които зависят от приходите от лихви, като например пенсионерите.

Очаква се на заседанията на ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ през този месец да бъдат взети решения за допълнителни мерки за допълнително отваряне на паричните потоци.

Но световната икономика продължава да буксува въпреки изключително хлабавата парична среда, която съществува след световната финансова криза от 2008 г. Това поставя под съмнение конвенционалната мъдрост, че ниските лихвени проценти са решението на проблема.