Свободната търговия се разширява, само че без САЩ

Новите мита на САЩ за 7,5 милиарда долара върху износа от Европейския съюз са още едно напомняне как търговските войни и протекционизмът доминират в новините.

Въпреки това през последните две години страните, производителки на повече от една трета от световната продукция, подписаха повече от дузина търговски договори. Когато историците погледнат назад, те могат да изобразят това като време, в което свободните търговци определят нови правила за следващите десетилетия – пише за Bloomberg Шанан Онели.

Въпреки че САЩ в момента не участват в световното отваряне на икономиката, други са се заели с мантрата за свободна търговия. Япония спаси Транстихоокеанското партньорство, което САЩ изоставиха, събирайки 11-те други членове. То бе преименувано на Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP) и въведено в експлоатация миналата година. В същото време Япония, третата по големина икономика в света, сключи споразумение с втория по големина икономически блок в света - ЕС. Междувременно Европа също подписваше споразумения нагоре и надолу по Америка, от Канада до страните от Меркосур.

И не само нациите от Г-7 скачат в търговската игра. Африканските държави се отварят една към друга чрез Африканската континентална зона за свободна търговия. А Тихоокеанският алианс на Латинска Америка се разшири отвъд четирите си членове основатели, за да посрещне повече от 50 страни наблюдателки.

Тези нови търговски споразумения надхвърлят силата на митата. Те засилват защитата на работниците и интелектуалната собственост, помагат на малкия и средния бизнес да се котира в чужбина и дори предвиждат начини за борба с корупцията.

След като първоначално беше лидер в подобни усилия, САЩ продължиха да се отдалечават.

Отсъствието на САЩ ограничава икономическите възможности на тези нови споразумения. И това намалява тяхното геополитическо значение: CPTPP няма да може да въздейства върху Китай по начините, по които можеше да го направи версията, ръководена от САЩ.

Но в същото време, ако и когато САЩ решат да се присъединят, страната ще има много по-малко мнение относно търговските правила.

Европейците отдавна са големи привърженици на защитата на географските индикатори, които гарантират, че продукт, станал известен на едно място, няма да бъде копиран другаде - френско шампанско, балсамов оцет, сирене Манчего и хиляди други продукти. От САЩ заявяват, че пармезан, проволон, вермут и много други са общи имена, които всеки трябва да може да използва.

Новите споразумения разширяват защитения списък. Те ограничават способността на производителите на млечни продукти в Уисконсин да продават сирене Фета в Канада или Япония. Калифорния вече не може да изнася пенливо вино, обозначено като Prosecco. Десетки други имена на продукти са поставени под съмнение. И новите споразумения не защитават бърбъна от Кентъки, картофите от Айдахо, портокалите във Флорида или кленовия сироп от Вермонт от имитация.

Начинът на решаване на търговските спорове също се различава от предпочитанията на САЩ. Сделките на ЕС благоприятстват постоянните трибунали за сметка на ad hoc съставите.

Животът на патентите и авторските права вече е по-кратък. Правата на поверителност и защитата на данните се определят по начини, които могат да възпрепятстват Google, Facebook и други гиганти сред социалните медии в САЩ.

По-общо казано, американските стандарти вече няма да бъдат последната дума в международен план. От автомобилните емисии до хранителните стандарти, от етикетите на дрехите до електронните тестове, европейските и японските стандарти се засилват с всяко ново споразумение. И колкото по-дълго САЩ стоят в кулоарите, толкова повече тези нови споразумения ще прекроят веригите за доставки и световните пазари, оставяйки САЩ в непознатата позиция на държава, която приема правила, а не ги създава.