На планетата Мелмак коркът е най-ценната стока. Златото, от друга страна, е напълно безполезно. На това ни научи извънземният Алф в едноименния телевизионен сериал през осемдесетте години и това не беше единственият път, в който той разклати предполагаемите уверености на детската си аудитория. Коркът е по-ценен от златото?
Онова, което Алф каза по онова време с неподражаемия си брутализъм, не е загубило нищо от своята истинност и актуалност, пише в свой анализ германският Die Zeit. В основата му е твърдението: стойността на всички неща е относителна. Нищо няма фиксирана стойност само по себе си, но всичко е свързано помежду си и само благодарение на това придобива цена. Вероятно повечето хора са наясно с тази проста икономическа константа, но тя се наслагва върху някои от объркванията на нашето време.
Когато отново се публикуват нови данни за инфлацията, за цените на стоките, и те са значително по-високи от тези, с които сме свикнали от дълго време, това объркване се засилва и се превръща и в страх. Мога ли да си позволя да живея, ако цените на храната, на природния газ, на занаятчията до нас растат по-бързо от преди? И каква е стойността на нещата във времена, в които къщата или апартаментът отдавна не са достъпни за голяма част от населението? Във времена, в които цените на акциите на компаниите се увеличават многократно в рамките на много кратко време. Във времена, в които милиарди долари се вливат в цифрови масиви от данни със смешни имена като доуджкойн - което, между другото, със сигурност би се харесало на Алф.
Работата е най-важната отправна точка
Страхът, който обзема някои хора в момента, не е неоснователен. В крайна сметка в ежедневието си забелязваме, че за кратък период от време нещата стават много по-скъпи. Когато резервоарът с бензин изведнъж струва 80 лева вместо 65 лева, както бе преди няколко месеца. Или когато собственичката на любимия ви ресторант изведнъж поиска левче повече за чаша вино. Това е неприятно и бързо се отразява на банковата сметка. Въпреки това не само след неотдавнашното увеличение на цените преобладава схващането, че днес човек може да си позволи по-малко, отколкото в миналото. В продължение на много години т.нар. възприемана инфлация е значително по-висока от официално измерваната - в еврозоната средно с пет процента по-висока. Това показва редовно проучване на Европейската комисия. Но каква е причината за това?
За повечето хора работата вероятно все още е най-важната отправна точка, която крепи тяхната икономическа ценностна система. Колко време трябва да работи човек, за да си позволи нов велосипед, например, е един такъв критерий, който прави стойността на предмета осезаема. Достатъчна ли е половината нетна месечна заплата за стандартен велосипед? Може да се отговори: зависи от колелото и заплатата. Но всъщност от научна гледна точка този метод е и доста надежден начин за определяне на стойността и развитието на стойността на нещата за по-дълги периоди от време. Покупателна способност на минута заплащане е мерната единица, използвана за измерване на този показател, например и от Института за икономически изследвания в Кьолн (IW).
И така, как се е променила стойността на труда в Германия през десетилетията и какво е положението сега? Грубо казано, може да се каже, че днес работещите хора трябва да работят много по-малко, отколкото например през 1960 г., за да си позволят определени неща. „Една кошница стоки, за която тогава е трябвало да се работи един час, днес може да се изкара за 19 минути", казва икономистът Кристоф Шрьодер, който изследва доходите и труда в IW. Това изчисление се базира на средна нетна месечна заплата и кошница от стоки, включваща продукти от първа необходимост: Храна, напитки, дрехи, мебели и т.н.
Но дали някой забелязва положително, когато цените не се повишават или когато нещата дори поевтиняват? Склонни сме да не забелязваме. В Германия обаче това е било реалност за по-дълъг период от време през последните 10-20 години, както показват изчисленията на изследователите от Кьолн. Телевизорите и картофите, обувките и посещенията на ресторанти - всичко това става значително по-достъпно в следвоенния период спрямо обема на извършената работа. И след това дълго време не поскъпва.
Въпреки това, въпреки че днес повечето хора в Германия могат да си позволят по-лесно храна и всякакви потребителски стоки, отколкото в миналото, ситуацията е различна, когато става въпрос за активи с висока стойност, много дългосрочни инвестиции, покупка на апартамент или къща. Акциите, златото, дружествените дялове или дори недвижимите имоти отчитат изключително увеличение на цените през последните десет години. През последното десетилетие средният годишен темп на инфлация на жилищните имоти е бил около 5%, а на акциите на най-големите германски компании - около 10%. През същия период обаче потребителските цени не са се повишавали дори с два процента годишно. И тук се появява безпокойството на мнозина, които вече не могат да участват на пазара на тези активи, както и чувството за несигурност.
13:25 | 12.09.22 г.