Свършиха ли причините за съществуването на хедж фондовете?

Защитаването на хедж фондовете се нарежда някъде между лобирането за тютюневите компании, което се опитва да ни убеди, че пушенето не е толкова вредно за хората, и производителите на автомобили, които твърдят, че колите нямата нищо общо с топенето на полярните ледове.

Начинът, по който индустрията на хедж фондовете сама се защитава през последните няколко месеца, е наистина печален, пише Матю Лин в статия за Bloomberg. Той е автор на предстоящата книга „Крах“, посветена на гръцката дългова криза.

Със задаващите се стриктни регулации в сектора аргументите на асоциациите от индустрията срещу тях звучат все по-нелепо.

Индустрия, която не знае как да се защити и е забравила как да оправдае съществуването си, е в криза. Хедж фондовете в момента са в такава ситуация.

Те трябва да намерят начин да покажат, че някак си са полезни на глобалната икономика и трябва да го направят бързо.

И от двете страни на Атлантика хедж фондовете са опитват да отстояват своите интереси на фона на вълната от нови регулации, която залива капиталовите пазари.

Базираната във Вашингтон Managed Funds Association – най-голямата асоциация в тази индустрия в САЩ, протестира срещу предложените ограничения върху високочестотната търговия. Ограниченията, според асоциацията, ще намалят ликвидността и ще повишат разходите за всички инвеститори.

По подобен начин базираната в Лондон Alternative Investment Management Association се опитва да отстоява позицията на хедж фондовете срещу ограничаването на непокритите къси продажби. Тя твърди, че продажбата „на късо“ на акции, които инвеститорите не притежават, повишава ликвидността и спомага за установяването на справедливата пазарна цена.

Предстоят обаче още много предложения за нови правила в индустрията от регулаторните органи в САЩ, ЕС и Великобритания. Проблемът е, че аргументите, с които хедж фондовете се защитават, не са се променили въобще. Сякаш кредитната криза изобщо не се е случила.

Първо, не е реално, че високочестотната търговия, която не е нищо повече от притежаване на акции за милисекунди, кара пазарите да функционират по-добре. Тук не става дума за пазари с липса на ликвидност.

„Може ли някой да твърди сериозно, че инвеститорите са възпирани от покупката на дадени акции, защото ликвидността им е ниска. Имаме ли нужда от неколкократна покупка и продажба на акции в рамките на минута, за да си гарантираме тяхната ликвидност? Не, разбира се!“, казва Матю Лин.

Що се касае до късите продажби, то в някои случаи пазарът би бил по-ефективен, ако има повече купувачи, а не продавачи. Но във всеки случай, никой от основните пазари не е труден за търгуване, нито пък има акции на големи компании, които да са оценени неправилно.

Дори и да имаше неправилно оценени акции, това не би било кой знае какъв проблем. Ако единственият ти принос към човечеството е, че помагаш на акциите на голяма банка да се сринат още в сутрешната търговия, вместо до края на деня, то това не е сериозна причина за съществуването ти.

Хедж фондовете също приемат за даденост, че по-големият и по-оживен пазар е по-добър за икономиката. Урокът от последните две години обаче е, че това не е вярно.

Това, което индустрията на хедж фондовете трябва да направи, е да започне да гради защитата си около факта, че канализира средства към продуктивни инвестиции.

Тя трябва да покаже, че насочва капитали, които в крайна сметка позволяват строежа на пътища, създаването на продукти и разкриването на работни места. И трябва да го прави по по-ефективен начин от този, по който го правеха банките и инвестиционните посредници преди 30 години.

Как могат хедж фондовете да направят това? Като събират пари от богатите и ги инвестират в отрасли или страни, където капиталите недостигат например. Или ако създават пазари на стоки или активи, за които такива не съществуват. Или пък ако изглаждат колебанията в доходността на инвестициите, така че пенсиите на хората да бъдат защитени.

В действителност това може би е невъзможно. Индустрията на хедж фондовете може би наистина е гигантски паразит, който просто изсмуква огромни средства от икономиката, докато допринася много малко в замяна.

Индустрията обаче поне трябва да опита. Само с брътвежи за ликвидността няма да стане. И ако тя не намери по-добър начин за себеутвърждаване, значи заслужава да понесе удари.