Кризата в еврозоната не показва сигнали, че отслабва. Макар на 2011 година да се гледаше като на годината, когато европейските лидери най-накрая взеха контрола над събитията, проблемите на еврозоната еволюираха от лошо към по-лошо.
Това, което се наричаше гръцка криза, се превърна в криза на Южна Европа, а по-късно и в паневропейска криза. В края на годината дори се стигна до момент, в който банки и дори цели държави започнаха да планират сценарии в случай, че валутният съюз се разпадне.
Нито един от тези проблеми не беше неминуем. Вместо това той отразява провала на европейските лидери да разбият няколко омагьосани спирали.
Професорът по икономически и политически науки в Калифорнийския университет Бари Айхенгрийн разказва за омагьосания кръг от проблеми, в който се върти еврозоната и предлага начини за излизането от тях.
Държавен дълг - банки
Първата спирала започва от държавните дългове, минава през банките и отново се връща при държавните дългове. Съмненията дали правителствата ще успяват да обслужват дълговете си води до ръст на цената на заемния капитал, а държавните облигации поевтиняват.
Но проблемите с тези държавни дългове подкопават доверието в европейските банки, които притежават големи количества от тях. При невъзможност да заемат средства, банките нямат възможност и да отпускат кредити. На фона на икономически спад пък се появяват планове за съкращаване на разходи, цените на облигациите падат още, а облаците над банките се сгъстяват.
Европейската централна банка за момента успява да „счупи” тази омагьосана спирала чрез предоставянето на достатъчно ликвидност на банките за срок от три години срещу голям кръг обезпечения. Сигурни в намирането на пари, банките отново придобиват увереност да кредитират.
Някои цинично настроени наблюдатели предполагат, че истинската цел на ЕЦБ е да насърчи банките да купуват облигациите на закъсалите държави. Това обаче само би влошило допълнително портфейлите на финансовите институции в момент, когато регулаторите отчаяно търсят начини да ги подсилят.
Решението на ЕЦБ да предостави на банките неограничена ликвидност не решава проблема на правителствата, нито има за цел да го прави. Но поне пречи на дълговите проблеми да станат банкови, което пък би влошило дълговите проблеми – и така по надолу по спиралата.
Фискална консолидация – слаб растеж
Втората омагьосана спирала започва от стремежа към орязване на разходи, преминава през бавния икономически ръст и се връща към орязването на разходи.
Фискалната консолидация – увеличението на данъците и орязването на публичните разходи, е необходима, няма как да се избегне тази горчива реалност. Тези мерки за ограничаване на търсенето обаче ограничават и икономическия растеж, което води до недостигане на целите за орязване на разходите.
В такъв случай за достигането на целите трябва съкращаването на още разходи, това ограничава растежа още повече, а изпълнението на бюджета се влошава.
05:35 | 12.09.22 г.