Може ли рецесията в еврозоната да се превърне в депресия?

Изглежда сякаш пролетта дойде и в еврозоната. Нови жизнени сили се вляха на пазарите, доходността по държавните облигации се успокоява и напрежението на банковите пазари намалява благодарение на вливането на ликвидност от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Главният икономист на Nomura Ричард Ку обаче твърди, че европейските лидери са сложили погрешна диагноза на тяхната икономика и прогнозира завръщане към зимните условия, пише Financial Times.

Във време, в което търсенето от страна на частния сектор се свива, манията на държавите от еврозоната да съкращават публичните разходи само ще утежни проблемите им, посочва анализаторът. Според него фискалният пакт по-скоро „ще убие пациента, отколкото да го излекува“.

В продължение на години Ку защитава възгледите, че Япония е приложила правилните политики, за да се справи с икономическата криза. Вярно е, че Страната на изгряващото слънце не е постигнала кой знае какъв растеж през последните две десетилетия, но избегна криза, подобна на тази от 30-те години на миналия век, каквато според икономиста застрашава периферията на еврозоната.

Експертът обяснява, че когато се стигне до спад в цените на активите, а след това и до затруднения на частния бизнес, домакинствата ще започнат да правят всичко възможно да намалят задлъжнялостта си, а банките – да прочистят балансите си. В такива ситуации правителствата нямат друга алтернатива освен да увеличат публичните разходи, за да предотвратят срив на търсенето, посочва Ку.

„Ако частният сектор се опитва да намали задлъжнялостта си, последното нещо, което искате, е правителството да започне да свива бюджетния си дефицит“, коментира анализаторът.

Ричард Ку посочва, че когато Япония се вслушала в съветите на външните експерти, като например в препоръките на Международния валутен фонд (МВФ), и провела фискална консолидация през 1997 г., страната изпаднала в жестока рецесия.

„Правителството оряза разходите, последваха пет тримесечия с отрицателен растеж, а възстановяването отне 10 години“, коментира икономистът.

Представители на европейските власти обаче не могат да скрият негативното си отношение към коментарите на експерта. Те твърдят, че той „халюцинира“ и вярват, че строгите икономически и фискални ограничения са необходимото условие за възстановяване на доверието в пазара и връщането към икономически растеж.

Според европейските дипломати трупането на още държавни дългове във време на криза би подействало деструктивно. Финансовите пазари няма да толерират по-нататъшно балонизиране на бюджетните дефицити в страни като Испания, Португалия, Ирландия и Италия, посочват те.

Ричард Ку признава, че ситуацията в еврозоната е по-сложна в сравнение с тази в Япония. Отделните икономики се движат с различна скорост и в различни посоки, а някои от тях си имат техните специфични предизвикателства. 

Той обаче твърди, че налагането на синхронизирани икономии дори и за „здравите“ членки на валутната общност е голям риск, който повтаря грешките на Страната на изгряващото слънце отпреди 15 години.

Теорията на Ричард Ку си има и своите поддръжници. Сред тях е и Нуриел Рубини, който смята, че мерките за икономии може и да са подходящи за едни държави от еврозоната, но няма как да са автоматично добри за всички.

Според Рубини правилният политически отговор на кризата в еврозоната би бил рязка ликвидна инжекция в комбинация с отслабване на единната валута, за да се възстанови конкурентоспособността на икономиката. „Със сегашната политика еврозоната може да стане по-зле и от Япония“, посочва Рубини.

„Япония премина през Велика рецесия и Велика стагнация, но не и през Велика депресия. Рецесията в някои европейски държави обаче може да се превърне в депресия точно като тази от 30-те години на миналия век“, заключава той.