Трудовата реформа в Европа започва да набира скорост

Ако автомобилната индустрия е барометър за прогреса на икономическите реформи в Европа, то тогава Испания е един от отличниците на Стария континент, пише Financial Times.

Миналата седмица японският автомобилопроизводител Nissan обяви, че планира да инвестира 130 млн. евро в автомобилната си фабрика в Барселона, така че от 2014 г. да увеличи годишното си производство до 80 хил. автомобила. Решаващо за инвестицията на Nissan беше споразумение, сключено с испанските синдикати, което ограничава ръста на работните заплати в замяна на програма за наемане на повече служители и увеличаване на производството.

Nissan не е изолиран пример. Ford, Renault и Volkswagen също разширяват операциите си в страната, за да се възползват от по-ниската цена на труда, която прави Испания все по-предпочитана локация за производство в бранша.

Правителствата на 17-те страни от еврозоната полагат усилия, някои по-убедително от други, да преструктурират трудовите си пазари и пенсионните си системи, за да повишат конкурентоспособността на икономиките си.

Идеята е, че ако еврозоната ще се съвземa от кризата, това трябва да се постигне не само чрез фискална дисциплина и банков надзор, но и чрез структурни реформи в подкрепа на дългосрочния растеж.

Макар и хиляди, новите работни места в автомобилния сектор в Испания едва ли ще са достатъчни, за да понижат достигащата 26% безработица в страната. Те обаче са сигнал, че испанската икономика, която стана жертва на балона на пазара на недвижими имоти и последвалия колапс на финансовата система, се възстановява забележително бързо.

До голяма степен това се дължи на проведената през 2012 г. трудова реформа, която предостави на компаниите водеща роля при определянето на заплатите в колективните трудови договори.

От средата на 2008 г. продуктивността на Испания се е повишила с 11%, износът е на рекордни нива, а дефицитът по текущата сметка на страната, който беше неустойчиво висок преди кризата, сега е на път да се превърне в излишък.

Подобен прогрес се усеща и в Ирландия и Португалия, но в по-малка степен в Гърция и Италия.

Във Франция, където конкурентоспособността се понижава устойчиво откакто страната се присъедини към еврозоната през 1999 г., миналия месец работодателите и профсъюзите постигнаха историческа сделка за реформа на трудовия пазар.

Въпреки че френският пазар на труда остава сред най-регулираните в Европа, показателно е, че подобно споразумение се постига за първи път от десетилетия.

По-притеснителни от гледна точка на Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия (ЕК) и Международния валутен фонд (МВФ) обаче са перспективите за реформа в Италия.

Предстоящите на 24 и 25 февруари избори в страната вероятно няма да доведат до стабилно правителство, което да е достатъчно силно и мотивирано, за да убеди профсъюзите да се съгласят на по-широкообхватна трудова реформа.