Икономическите предизвикателства пред Китай и Бразилия

Въпреки че Китай и Бразилия принадлежат към държавите от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), двете страни са изправени пред противоположни икономически проблеми и биха могли да се поучат една от друга, за да ги разрешат. До това становище достига последният доклад на Capital Economics. „Бразилия би трябвало да стимулира растежа на инвестиции в страната, точно както го прави Китай, а Китай, от своя страна, следва да стимулира вътрешното потребление, основавайки се на добрата практика в Бразилия.“, твърди мениджърът на отдел „Развиващи се пазари“ към Capital Economics Нийл Шеринг. Растежът и на двете икономики отчита забавяне. Без съмнение за това оказват влияние, както застоят на американската икономика, така и ситуацията в Еврозоната. Основните фактори, които предизвикват това забавяне обаче, са вътрешноприсъщи и за двете държави, споменават в свой анализ CNBC. В Бразилия проблемът се състои в това, че вътрешното потребление, основният двигател на растежа през последните години, не може повече да провокира тези високи темпове на развитие. Шеринг споменава още, че нивото на инвестициите в Латинска Америка е най-ниското в сравнение с всички други развиващи се региони. Икономистите се аргументират с факта, че размерът на инвестициите в Бразилия възлиза на около 20% от БВП, за сравнение в Китай инвестициите се равняват на почти 40% от БВП, в Индия този процент е 35. В доклада се споменава още, че Бразилия е застрашена от възникване на балон по отношение на потребителските кредити. Индикации за това се появиха миналата седмица, когато страната преживя малка банкова криза, в следствие на фалшиви слухове, че държавният осигурителен фонд е бил затворен, съобщава CNBC Пред CNBC Шеринг заявява: „ Кредитите не могат повече да бъдат основният движещ фактор на икономиката в Бразилия. Някои банки са кредитирали домакинствата в особено големи размери, поради което е налице балон при потребителските кредити... Това на което ще станем свидетели е изчерпването на възможностите за ръст в икономиката, дължащ се на прекомерното кредитиране.“ В анализа се разкрива също, че ниските нива на инвестиционна активност в добавка с високата стойност на вътрешно потребление са белег за свиване на предлагането. „Трябва да се търси баланс между инвестиции и потребление, който ще изисква структурни реформи, които ще трябва да бъдат насочени към повишение на вътрешните спестявания“, твърди още Шеринг. На другия полюс се намира Китай. Основната грижа на страната в момента би трябвало да бъде преориентирането от прекомерното ниво на инвестиционна активност към повишаване на вътрешното потреблението. Със сигурност обаче следва да се заяви, че ако не се извършат необходимите структурни реформи и в двете страни, тенденцията към спад в растежа ще се задълбочи. И ако анализът разкрива мрачни прогнози за Китай и Бразилия, то той е повече от оптимистичен за Южна Африка. Шеринг твърди, че там обстановката е благоприятна и създава възможности за устойчив растеж. Освен за ЮАР положителна перспектива се очертава и пред две азиатски страни - Филипините и Индонезия.