Централните банкери трябва да изоставят бъдещите насоки

Номинацията на Джанет Йелън за председател на Федералния резерв на мястото на Бен Бернанке идва в един от най-трудните моменти за Фед в последно време, пише за сайта project-syndicate.org Марсел Фрацшер, президент на Германския институт за икономически изследвания (DIW Berlin) и професор по макроикономика и финанси от Хумболдтовия университет в немската столица. Фрацшер е бивш ръководител Международни анализи в ЕЦБ.

През май Фед изненада много централни банкери като обяви, че може да започне да ограничава изкупуването на дългосрочни активи и предизвика разпродажби на световните пазари. Някои от добрите новини за американската икономика обаче бяха лоши за финансовите пазари, защото инвеститорите възприемаха свиването на стимулите в отговор на добрите данни като по-важно от самите данни.

Миналия месец, когато Фед отложи свиването на стимулите, пазарите бързо преминаха към еуфория. В действителност днес инвеститорите изглежда се интересуват по-малко от реалната икономическа картина, отколкото от интерпретацията на Фед. Това подчертава важен риск, който Йелън трябва да отчете: в дългосрочен план доминацията на гледната точка на Фед на пазарите може да нанесе сериозни икономически щети.

Проблемът за Фед и другите централни банки не е в монетарното приспособяване, а в комуникационните им стратегии. Техните обещания, уверения и предварителни ангажименти подлъгаха пазарните чуастници към измамно чувство на сигурност. Това ги накара да поемат грешен риск, оставяйки ги зле подготвени за неблагоприятни промени в икономиката и поставяйки по-сериозна заплаха за дългосрочната финансова стабилност.

Централното банкерство представлява най-вече управлението на пазарните очаквания. В последните години монетарните власти превърнаха начина, по който оповестяват своето мислене и евентуални действия в основен инструмент за направление на пазарите и очакванията. Това е особено вярно за т. нар. бъдещи насоки относно лихвените проценти на фона на все по-ограничените възможности за действия на централните банкери.

За съжаление, от прекаленото осланяне на комуникационните стратегии произтичат сериозни рискове и разходи. Тъй като гласът на централните банкери стана толкова доминиращ на финансовите пазари, ценовите изменения започнаха да отразяват техните изявления и действия, а не промените в икономическата и финансова обстановка.

Например, когато се обещаят действия в случай на определени рискове пазарите неизменно калкулират влиянието на  тези рискове. През май Бернанке отправи неочаквано остро предупреждение за прекомерната склонност към риск на финансовите пазари. Въпреки това инвеститортие тласнаха акциите до исторически върхове въпреки крехкото икономиеско възстановяване, а индикаторите за волатилност спаднаха до нивата от бума през 2005 и 2006 г.

Комуникационната стратегия на централните банкери освен това изтласква частните източници на информация, лишавайки монетарните власти от безценна независима гледна точка за тенденциите, която е необходима за определянето на разумната политика. Намаляват стимулите за събиране и анализиране на такава информация.

Трети недостатък е, че ако централнте банкери дават подвеждащи уерения те могат да загубят най-ценния си актив – доверието. Какво би направил Фед, ако например инфлацията се покачи рязко, а безработицата остане висока?
Неспособността не централната банка да фиксира очакванията не само ще подкопае доверието у инвеститорите, но и ще направи много по-трудно преследването на двойния й мандат – ценова стабилност и висока заетост.

Тези недостатъци се отнасят до бъдещите насоки на централните банки като цяло. Скорошният неуспех на Английската централна банка да направлява чрез своите насоки пазарите в желаната посока може да означава, че инвеститорите са по-оптимистично настроени за британската икономика или пък че насоките на банката са неефективни, застрашавайки доверието у централнта банка. Пред подобни рискове е изправена и ЕЦБ.

За централните банкери планирането на изход от гъвкавата им парична политика е по-малко важно от изхода от настоящите им комуникационни стратегии. Те трябва да започнат да се изтеглят от прекалено категоричните си ангажименти и опитите да направляват финансовите пазари. По-конкретно те трябва да спрат да дават бъдещи насоки, включително кога ще започнат да затягат монетарната политика и с колко. Цените на активите трябва отново да започнат да отразяват икономическите фундаменти.

Вместо да тласкат инвеститорите към определени пазарни резултати и изрични целеви нива Йелън и другите централни банкери трябва да кажат по-ясно какво мислят за рисковете и възможностите в икономиката и на финансовите пазари, и да оставят инвеститорите да намерят за себе си баланса между риск и възвръщаемост. Това ще помогне на пазарите да станата по-устойчиви, увеличавайки финансовата стабилност и подрепяйки кономическото възстановяване.