fallback

Глобалната "ин и ян" икономика

Политиката на водещите икономики неизменно влияе на останалия свят

17:48 | 08.12.13 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Пазарите в световната система са все по-тясно свързани, превръщайки я в своеобразна „ин и ян“ икономика, където монетарната политика на някоя държава може неумишлено да предизвика негативни последици в друга. Това каза Йоахим Фелс, главен международен икономист в Morgan Stanley, цитиран от CNBC.

Ясен пример за това е как очакванията за свиване на стимулите на Федералния резерв повишиха лихвите в САЩ и подсилиха долара, което от своя страна затрудни развиващите се икономики и създаде големи текущи дефицити в тях. Пазарите в тези държави изпитаха период на нестабилност, а големи капиталови потоци заляха фондовите борси и натежаха върху местните валути. През август индийската рупия падна до рекордно дъно спрямо американския долар.

В същото време агресивната парична политика на Япония несъзнателно увеличи дефлационния натиск в еврозоната. Рязкото обезценяване на йената спрямо еврото е страничен ефект от японският напредък в борбата с дефлацията и е още един пример за световна ин и ян икономика, каза Фелс. Ин и ян е концепция в китайската филосифия, която се използва за да онагледи как привидно противоположни сили са взаимно свързани.

Японската централна банка обяви, че ще вкара 1,4 трилиона долара в икономиката през следващите 2 години, в опит да се пребори с дефлацията, продължаваща вече две десетилетия. „Опитите на Япония да се „де-японизира“ повишиха риска от японизация в еврозоната“. Йената отслабва, а еврото става по-силно, след като средства от японската икономика се вливат в европейските пазари, в търсене на по-голяма възвръщаемост. Силното евро поддържа инфлацията на Стария континент ниска, намалявайки конкурентноспособността на европейския износ и ограничавайки икономическия растеж.

Още през 2010 г бразилският финансов министър Гидо Мантега популяризира идеята, че мерките на централните банки по облекчаване на икономиката влияят негативно на други държави. Тогава САЩ и еврозоната предприеха серия от облекчителни мерки, а Мантега обяви, че те са насочени към укрепване на износа чрез отслабване на собствените валути и последица от това е поскъпването на валутите на развиващите се икономики.

По време на криза централните банки действат координирано, но въпреки това политиките им не винаги съвпадат, каза Шейн Оливър, главен икономист в AMP Capital. „Инфлацията на световно равнище е много ниска, а икономическата активност е под възможностите си. Взимането на мерки в една държава, предизвикано от такива в друга, е добро развитите. За въвеждането на стимулите в Япония най-вероятно са повлияли тези в САЩ. Би било добре, ако и ЕЦБ се окаже принудена да предприеме нови такива“.

Оливър смята, че японските мерки за облекчаване си остават „един от най-големите успехи тази година“, въпреки че увеличават възможността за дефлация в еврозоната. „Предпочитам този вариант пред това Японската централна банка да каже, че няма да предприема нищо, ако ЕЦБ не е съгласна. Това би било омагьосан кръг“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:56 | 14.09.22 г.
fallback