Какво става с производителността във Великобритания?

През второто тримесечие на тази година икономическият продукт на един отработен час във Великобритания е бил с 16% под този, който би се получил, ако тенденцията от периода 1999-2007 г. се бе запазила. С други думи британските работници са много по-малко продуктивни, отколкото очаквахме, а това има големи последствия за всички.

В дългосрочен план скоростта, с която се повишава производителността на труда, е главният определящ фактор за стандарта на живот. Въпреки това политиците до голяма степен пренебрегват последиците от нейния спад. Имат ли основания да го правят, пита се Мартин Уулф на страниците на Financial Times?

Между 1999 г. и 2007 г., продукцията на час нарастваше със средно 2,3 на сто, но оттогава насам тя спада с 2,2% - 4,2% в производството и 0,8% при услугите.

В периода 2007 г. и 2013 г. продуктът на час във Великобритания е намалял с 3 на сто, което е най-лошото представяне сред групата на седемте водещи икономики – Г7. За същия период в САЩ продукцията на час се е увеличила със 7,6 на сто, в Япония с 4,8 на сто, в Канада с 2,7 на сто, в Германия с 1,8 на сто, а във Франция с 1,3 на сто. Дори в Италия тя се е понижила само с 1,3 на сто.

Нормално е за икономиките да се свиват след финансова криза и да изпитват по-нисък растеж, но стагнация в производителността е рядкост. Дали тя е временна или постоянна? Отговорът на този въпрос е от съществено значение за икономическите перспективи на Великобритания.

Тъй като данните показват продукцията на час, то пренасочването от заетост на пълно работно време към такава на непълно не може да бъде обяснение. Спадащото производство на петрол е важен фактор, както и намалението на възнагражденията в областта на финансовите услуги, но производителността се представя зле дори в промишлеността.

Оптимистичната теория бе, че слабата производителност е желателна последица от гъвкавия пазар на труда в контекста на срив в търсенето, но след като тя продължава и при икономическия подем, то това оборва тази теория. Хипотезата, която обяснява ниската производителност със слабия кредит също не издържа, тъй като финансовата система се възстановява.

Защо спадът на производителността бе до голяма степен игнориран в обществения дебат? За правителството ниската производителност е обратното на високата заетост, която се представя като нейно обяснение. Брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2014 г. бе със само 2,1 на сто над нивото си отпреди кризата. При нормален ръст на производителността безработицата несъмнено би надхвърлила 10 на сто, докато към края на юли тя е 6%, спадайки от 7,7% година преди това.

Производителността поставя предизвикателства пред политиците и бизнеса. Тя е предизвикателство и за Комитета по парична политика на Английската централна банка (АЦБ), която трябва да предприеме мерки за икономика, чийто капацитет е много неясен.

И все пак е възможно нещо да се е случило с тенденцията за производителността. Поради тази причина политика, която подкрепя насърчаващи растежа публични и частни инвестиции, трябва да бъде основен приоритет. Не може да има оправдание за дългосрочна стагнация на производителността, тъй като британската продукция на час бе само 76 на сто от нивото в САЩ през 2013 г. и далеч зад нивата във Франция и Германия (които са съответно 88 на сто и 85 на сто от тези в САЩ). Потенциалът на Великобритания за наваксване е значителен.

Стагниращата производителност позволи на британската икономика да съчетае слаб растеж с висока заетост за сметка на спадащи реални заплати. Това бе щастлив развой. Но с намаляването на безработицата (която ще вдигне заплатите – бел. ред.) Великобритания трябва да се опита да повиши производителността.