fallback

Колко независими трябва да са централните банки?

Трябва да се постигне баланс между здравата институционална дисциплина и позволяването на индивидуални оценки, смята Хауърд Дейвис

21:43 | 26.08.15 г. 26
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

През 1993 г. икономистите Алберто Алесина и Лари Самърс публикуваха фундаментално изследване, което твърди, че независимостта на централната банка държи инфлацията под контрол, без неблагоприятни последици за икономическото представяне, пише за сайта project-syndicate.org Хауърд Дейвис*.

Оттогава страните по целия свят направиха своите централни банки независими. Нито една държава не обърна курса и всеки намек, че правителствата могат да си върнат политическия контрол върху лихвените проценти, както се случи неотдавна в Индия, предизвиква тревога на финансовите пазари и възмущение сред икономистите. 

В интерес на истината обаче има много степени на независимост, като не всички номинално независими централни банки действат по такъв начин. Някои парични органи, като Европейската централна банка, определят собствената си цел. Други, като Английската централна банка (АЦБ), имат пълен контрол върху краткосрочните лихвени проценти, но трябва да отговарят на целевата инфлация, определен от правителството.

Съществуват различия също така по отношение на това как централните банки са организирани, за да изпълнят своите цели. В Нова Зеландия управителят на банката еднолично взема решенията. Във Федералния резерв на САЩ решенията се вземат от Федералния комитет за открития пазар (FOMC), чиито членове имат различна степен на независимост.

ЕЦБ не публикува протоколи от гласуванията и търси консенсус на заседанията на своя Управителен съвет. От своя страна Комитетът по парична политика (МPC) на АЦБ публикува индивидуалните гласувания. Федералният резерв публикува несъгласните при вземането на по-важни решения.

Съществуват различия също в отношенията между ръководителите и техните служители, което също влияе на независимостта на централната банка. Във Фед персоналът представя своите собствени икономически прогнози на FOMC, без влияние от ръководителите, които определят лихвения процент. В АЦБ МРС е отговорен за официалните прогнози, които тя публикува. Това е полезно за оказване влияние върху очакванията, тъй като редица различни гледни точки от централната банка може да объркат частния сектор, но носи риск от институционално  групово мислене.

Груповото мислене може да се окаже особено опасно, ако централната банка е и банков надзорник, както глобалната финансова криза през 2008 г. демонстрира. През 2006 г., всяка централна банка, която публикува доклад за финансова стабилност заключаваше, че банковата система на страната й е в добра форма. 

Изглежда невероятно нито един банков анализатор в централна банка да не е бил поне най-малко притеснен за значителното увеличение на кредитите и ливъриджа по това време. Икономистите в Банката за международни разплащания - организация на централните банки - бяха формулирали рисковете много ярко. Централните банки може да са независими спрямо правителства, но вътрешно е било много трудно да се отклоняват от линията на институцията.

Трябва разбира се да се постигне баланс между здравата институционална дисциплина и позволяването на индивидуални оценки. Централна банка не е икономически департамент на университет, където многообразието е почти неизменно източник на сила. Външните наблюдатели са длъжни да се опитат да разчетат политическите послания между редовете на всяка публикация, което не винаги може да помогне на банката да постигне целите си.

Определено има място за по-неортодоксално мислене. Така че е окуражаващо, че АЦБ  експериментира с платформа, която дава възможност за по-голямо разнообразие на мненията. Специален блог (Bank Underground - препратка към метростанцията под централата на АЦБ) публикува постове от младши служители, които подкрепят или оспорват преобладаваща политика. В рамките на няколко седмици Bank Underground се утвърди като богат източник на провокативни идеи.

В краткото си живот, Bank Underground вече доказа своята стойност. Управителят на АЦБ Марк Карни има голяма заслуга. Може би ще видим появата на съперничещ блог в САЩ - например Fed Subway, но не съм оптимист за перспективите пред такъв на ЕЦБ – примерно U-Bahn, завършва Дейвис.

* Авторът е бивш заместник-управител на АЦБ и бъдещ председател на Royal Bank of Scotland. Той е бил директор на London School of Economics (2003-2011 г.) и първият председател на Службата за финансови услуги на Великобритания (1997-2003 г.) Бил е и генерален директор на Конфедерацията на британската индустрия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:23 | 13.09.22 г.
fallback