Какво ще се промени след размразяването на отношенията с Иран

След влизането в сила на споразумението по иранската ядрена програма се очакват сделки с Иран на стойност 100 милиарда долара - в областта на петрола и на закупуването на самолети Airbus. Балансът на силите в Близкия изток също ще се промени. Но мнозина, сред които и консерваторите в Техеран, не са доволни от тази сделка, пише в цитиран от БТА анализ италианският всекидневник Corriere della Sera.

Бяха необходими няколко часа, за да се види ясно какъв икономически и политически потенциал съдържа в себе си споразумението за иранската ядрена програма. Дори още преди Международната агенция за атомна енергия да публикува доклада си, в който удостоверява, че Техеран се придържа към изискванията на ядреното споразумение, което пък да постави началото на вдигането на санкциите срещу Ислямската република, две новини привлякоха вниманието на всички медии по света.

Петима американци бяха освободени от ирански затвори, сред които журналистът на в. Washington Post Джейсън Резаян. А иранското министерство на транспорта обяви, че ще закупи 114 самолета от консорциума Airbus. Това е една от най-големите поръчки в историята на европейския консорциум. Тя е на стойност на 10 милиарда евро. Детайлите предстои да се уточняват. Поръчката е била договорена тайно в продължение на месеци, припомня изданието.

Тези две новини показаха на американците колко се е променил климатът между Вашингтон и Техеран след 40 години на взаимно отхвърляне. Те показаха, че тези две страни могат да установяват ефикасни канали на дипломатическа комуникация. Малко са съмненията, че започва нова фаза в отношенията между двете страни и това вълнува традиционните съюзници на САЩ в Близкия изток, разтърсван от битката за регионално превъзходство, която се води между шиитски Иран и двете големи сунитски държави - Саудитска Арабия и Турция. Един конфликт, в който се намеси и Ислямска държава, враг на всички и екзистенциална заплаха за крехките арабски режими, посочва Washington Post. 

Сближаването на САЩ и Иран поражда силно безпокойство у Израел, който смята, че сделката с Иран не дава достатъчно гаранции относно военните амбиции на Техеран, въпреки че тя замразява за над 10 години иранската ядрена програма.

Завръщането на Иран на пълноправна позиция в международната общност би могло да преобърне вътрешното геополитическо равновесие в региона. Това завръщане дава на западните страни нов важен играч в борбата срещу сунитския тероризъм и в разрешаването на кризите, които дестабилизират региона, принуждавайки милиони бежанци да търсят убежище в Европа, коментира вестникът.

Много неща зависят и от изхода на битката, която се води сега в Иран, където най-твърдолинейните и непоклатими последователи на режима не пропускат повод да атакуват ръководството на президента Хасан Рохани и на неговия външен министър Мохамад Джавад Зариф, които настояваха много за ядреното споразумение в името на икономическото спасяване на страната. Решителна среща в тази насока са парламентарните избори в Иран през март. Ако на тях спечелят консерваторите, ще бъде трудно да си представим сътрудничеството с този режим, който вероятно ще продължи да подклажда марионетните войни в Сирия, Ирак и Йемен. Но на изборите може везните да се наклонят и в полза на реформаторите.

Още по-експлозивно в глобален план може да бъде икономическото въздействие на ядреното споразумение. Смята се, че Иран има почти 100 милиарда долара, замразени в чужди банки.

В идните месеци Иран ще може отново да разполага с тях. Сделката с Airbus  е само първият пример какво ще направи Иран с тези пари. Вече месеци наред ръководителите на големи международни компании правят совалки до Техеран, привлечени от перспективата за един пазар, зажаднял за всичко, от автомобили до хладилници. Голям повод за безпокойството е обаче завръщането на Техеран на петролните пазари. Властите на Иран вече обявиха, че искат да увеличат на 500 хиляди барела на ден износа на петрол към Азия и към Европа в идните седмици и да стигнат до 1 милион до края на годината. Тези перспективи допринесоха за още по-голям спад в цените на петрола, които и без това се понижиха под 30 долара за барел още в края на миналата седмица за първи път от 12 години, коментира Corriere della Sera.