Нервността по източния фланг на НАТО

Само допреди година източноевропейските страни от НАТО можеха само да си мечтаят за присъствие на американски или германски войници на тяхна територия. Но след като на срещата на върха на НАТО през 2016 беше взето решение за засилено присъствие на Алианса в региона, в Полша и в балтийските републики започна разполагането на танкове, тежко въоръжение и няколко хиляди натовски войници. А скоро американска бригада ще започне учения в България и в Румъния, пише в анализ за Deutsche Welle Розалия Романиец.

„Това е парадокс. Не може да се каже, че ситуацията на източния фланг е станала по-сигурна, но въпреки това хората в Полша вече се чувстват по-сигурни", заяви в тази връзка полският външен министър Витолд Вашчиковски. И наистина: на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността полската делегация не се умори да повтаря, че покрай засиленото присъствие на натовски части Полша вече се чувства като пълноправен член на Алианса, а не просто като страна "втора категория". 

Но далеч не всички източноевропейци бяха толкова доволни. Президентът на Литва Далия Грибаускайте похвали засиленото присъствие на НАТО в нейната страна, но същевременно настоя за още повече военна подкрепа от страна на САЩ и за допълнително подсилване на източния фланг на Алианса. Решенията от юли 2016 г. „вече не са достатъчни", заяви Грибаускайте пред журналисти в Мюнхен. И добави, че американските войски са концентрирани преди всичко в Западна Европа, вместо по рисковите източни граници. По думите на Грибаускайте балтийските страни разглеждат прякото участие на САЩ като "абсолютно необходимо". Никой друг източноевропейски представител не го формулира толкова ясно - повечето са просто доволни, че подсилването на източния фланг на НАТО най-после е стартирало. И още една тема, която обединява източноевропейците: разходите за отбрана. Полша и Естония отдавна изпълняват изискването да отделят два процента от БВП за отбрана, а Румъния обещава да изпълни тази цел още през 2017 г. България, Хърватия, Латвия и Литва са все още далеч от постигането ѝ, но въпреки това заделят повече за отбрана в сравнение с Берлин.

Затова и единодушният упрек на източноевропейците гласи: отказвайки да отделят повече средства за отбрана, Германия и другите като нея застрашават нашата сигурност. В същото време обаче страните по източния фланг на НАТО са наясно, че точно сега, в годината на избори, дебатът с Германия по този въпрос е безсмислен.

„Германия осъзнава своята отговорност", увери канцлерът Меркел, визирайки двупроцентните отчисления за отбрана. Но побърза да добави, че страната ѝ ще може да изпълни тази цел едва през 2024 г.