Позабравените Балкани отново напомнят за себе си

От години Балканите не са напомняли за себе си, след като в региона се установи известно спокойствие. Сега обаче притесненията за страните от Западните Балкани отново започват да се завръщат, пише европейското издание Politico.

Отново се появяват етническо напрежение, териториални претенции и политическа нестабилност, които тревожат европейските лидери.

„Ако ги оставим сами – Босна и Херцеговина, Република Сръбска, Македония, Албания, всички тези страни, може отново да имаме война“, коментира преди месец председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер пред вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Има и още една държава, която той не спомена тогава, а има опасност да донесе наистина големи главоболия на Брюксел – самата Сърбия.

Причината е Александър Вучич, смята Politico. Политикът, когото ЕС подкрепя от години, беше избран на първия тур на президентските избори, провели се в началото на месеца. Оттогава в страната се надигна вълна от недоволство и всяка вечер по улиците на Белград и други градове протестират предимно млади хора.

Те смятат, че изборите са били манипулирани и обвиняват Вучич в желание да установи диктатура в страната.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която наблюдаваше изборния процес в Сърбия, изрази своите притеснения относно финансирането на кампанията на Вучич, който преди да спечели вота на сърбите беше премиер на страната, както и за самото отразяване на процеса в медиите. Докладът на организацията ще бъде готов след седмици, но каквото и да пише в него, то едва ли би променило нещо, допълва европейското издание.

Самият Вучич обяснява реакцията на протестиращите с „лична ненавист“, която изпитват към него. Протестиращите не крият своите чувства към новоизбрания президент, но посочват и други фактори – правителствен натиск срещу медиите, корупция и ниския жизнен стандарт на сърбите.

Младите хора по улиците споделят, че не виждат своето бъдеще в Сърбия и търсят път извън страната.

Икономиката на страната показва плахи признаци на стабилизиране – безработицата намалява до 13% през миналата година, а очакванията са за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3 на сто през 2017 г. Много по-бързо развитие обаче е необходимо, за да бъде повишен стандарта на живот в страната, която остава една от най-бедните в Европа. БВП на човек от населението през 2015 г. достига 5 600 долара, докато средното за ЕС е 35 хил. долара, подчертава Politico.

Опонентите на Вучич разчитат на протестите, за да го отстранят от властта. Шансовете за това обаче не изглеждат големи – подкрепата за новия сръбски президент остава висока.

Притеснителното за ЕС в този казус е, че голяма част от протестиращите всъщност виждат Брюксел като част от проблема. Европейските лидери припознават Вучич, който е бивш ултра националист, като способен да държи европейския курс на страната. Присъединяването на Сърбия към ЕС пък е разглеждано като един от начините за стабилизиране на региона.

Сърбите обаче сякаш не мислят така – през 2009 г. подкрепата за европейското членство е била 67%, а днес влизане в общността подкрепят само 43% от хората.