Избирайки Джером Пауъл начело на Фед, Тръмп прояви предпазливата си страна

Доналд Тръмп изглежда има и предпазлива страна въпреки всичко. Избирайки Джером Пауъл за следващ председател на Федералния резерв, президентът на САЩ избра лоялен съюзник на сегашния председател Джанет Йелън. На пръв поглед назначението сигнализира, че всичко остава по старому в паричната политика, коментира Bloomberg.

Като цяло това беше мъдро решение, пише още в редакционния коментар на Bloomberg. Фед постепенно връща паричната политика обратно към нормален курс, а рязко повишаване на несигурността не би помогнало. Дори и така обаче би било пресилено, ако се каже, че назначението на Пауъл няма да има влияние. 

Първо, нормализирането на паричната политика не е единственото, не е дори и основното нещо, което председателят на Фед трябва да прави. По-голямо предизвикателството е да ръководиш самата комисия по паричната политика, когато тя не е единна или в случай на непредвидени събития. В този смисъл Пауъл не е изпробван. Той със сигурност е квалифициран, но му липсва академичната тежест на предшествениците му.

Това може да му попречи да постига консенсус.

Що се отнася до финансовата регулация, може да се очаква Фед начело с Пауъл най-малкото да коригира леко фокуса. Йелън предпочиташе стриктно и проактивно определяне на правила. Пауъл изглежда по-малко убеден в способността на централната банка да се намесва на финансовите пазари с цел разпределяне на капитали. Този скептицизъм може да доведе или до обещаващо, или до опасно развитие, смятат от Bloomberg.

Знаейки колко трудно е доброто изпълнение на тази задача, един неохотен финансов регулатор може да избере по-лекия вариант на простите правила и да го комбинира с подновен фокус върху капитала, който банките ползват за подкрепа на кредитирането.

Такава промяна на акцента би била добре дошла, тъй като подсилването на финансовите институции е най-добрият начин да се избегнат бъдещи кризи. А по-силните фирми се нуждаят по-малко контрол.

Другата възможност – по-облекчени регулации, но в комбинация с облекчен подход към капиталовата адекватност – рискува да доведе до провал на регулациите, който доведе до кризата.

Щеше да е нормално Тръмп да остави на поста Йелън, която се доказа като добър ръководител на Фед. Но президентът никога не е бил човек, който предприема обичайни ходове, коментира още Bloonberg. Избирайки Пауъл, Тръмп избра най-малко противоречивата алтернатива на Йелън, което е в реда на нещата, докато и двамата помнят най-важния съвет за всеки един председател на Фед, а именно – очаквай неочакваното.