fallback

Легендарен икономист: Иде най-тежката криза от Втората световна война

Данъците сами по себе си са вредни, трябва да са по-ниски, твърди американският икономист Артър Лафер

11:54 | 28.11.17 г. 46
Автор - снимка
Създател

Артър Лафер. Снимка: Wikimedia

Глобалната икономика се справя добре. Според текущите прогнози се очаква глобалният ръст да достигне 3,6% през тази година, след нарастването от 3,2% през 2016 г. Безработицата също говори сама за себе си: в САЩ тя спадна до най-ниското си равнище от почти 17 години през октомври. Дори в Германия коефициентът на безработица е 5,4%, най-ниският след обединението на двете Германии.

Всъщност това не е среда, в която човек да подозира, че се задава най-тежката криза от Втората световна война насам. Но точно такава криза предвижда Артър Лафер, бивш съветник на Роналд Рейгън и автор на теорията „Кривата на Лафер“, която изразява зависимостта между увеличаването на данъчната тежест и сумата на данъчните постъпления. В разговор с германския Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung Лафер казва, че „измерването на реалното, съобразено с тенденциите икономическо представяне на възрастен човек, показва, че от 1950 г. не сме били толкова зле, колкото в последната фаза при управлението на Барак Обама". 

Аргументът за ниската безработица за него не важи, защото той не вярва в официалната статистика. „Тя е толкова измамно ниска, защото толкова много хора в тази страна не се регистрират като безработни", казва Лафер. Неговото предложение е просто - данъчни облекчения. Дори по-силни от вече планираните от американския президент Доналд Тръмп. Според Лафер корпоративният данък не трябва да пада до 20, а до 15%.

Само тогава всички корпорации, които са преместили седалищата си извън САЩ, биха се върнали в държавата. Какво значи това – по-добре държавата да получи по-малко данъци, отколкото изобщо никакви, ако компаниите се местят другаде. „Нито една държава не може да забогатее с увеличение на данъците. Джон Ф. Кенеди предизвика бум с намаляването на данъците и достигна излишък. Подобно бе положението с Клинтън", обобщава Лафер.

Но намаляването на данъците не трябва да се отнася само до корпорациите - дори и така да се увеличи още повече разликата между богатите и бедните. „Увеличаването на неравенството не е проблем за мен, тъй като богатите стават по-богати. Предпочитам да удвоя всички доходи и така да създавам повече неравенства, отколкото да намалявам неравенството, като свия наполовина всички приходи", казва той.

Когато богатите хора се облагат прекомерно, те се опитват да скрият парите си, защото искат да заобиколят (според тях несправедливото) данъчно облагане. Същевременно бедността става атрактивна - така че повече хора биха останали в бедност, вместо да работят, показва още теорията на икономиста.

И в заключение той изплюва камъчето: „Всички данъци са лоши!“. Лафер се застъпва за ниска „фиксирана ставка върху голяма данъчна основа". Така всички граждани биха могли да бъдат облагани еднакво, като така богатите ще бъдат карани да консумират повече и по този начин да стимулират икономиката. Това би означавало, че намаляването на данъците би могло почти да се финансира от само себе си.

Но има и критици на теорията, че ниските данъци водят до такъв мащабен растеж.

„Стандартните модели за динамично оценяване обаче показват, че по-високият растеж компенсира не повече от една трета от разходите: САЩ няма да си имат работа с 1,5 трилиона долари загубени данъчни приходи, а с 1 трилион долара", пише икономистът Нуриел Рубини в свой анализ.

Рубини по-скоро очаква богатите да спестят повече пари след намаляването на данъчната им тежест и да не влагат тези средства в икономиката. По този начин планът би имал точно обратния ефект.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:30 | 12.09.22 г.
fallback