Глобалната икономика е по-здрава, отколкото си мислим

Победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ още не беше отшумяла, когато Пол Кругман убедено подпечата съдбата на глобалната икономика. „Тръмп ще донесе глобална рецесия“, обяви носителят на Нобеловата награда за икономика на сутринта след победата на Тръмп в Twitter. Няколко дни по-късно той добави още няколко реда в същия смисъл в редовната си колона в New York Times. Други икономисти не реагираха толкова крайно, но като цяло бяха единодушни в едно – един такъв шок, като Тръмп в Белия дом, ще има икономически последици за всички.

Е, 13 месеца по-късно никой вече не споменава за този шок. Дори напротив – в икономически план миналата година мина всички очаквания. На международните борси индексите бързаха от един рекорд към следващия. Световната търговия също се разви изключително добре, глобалният икономически ръст също изненада положително. Официални данни все още няма, но в последния си анализ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква ръст от 3,7 на сто – най-високия от 2011 г. насам. Това е и с 0,3 процентни пункта над пролетната прогноза на организацията. 

Забележим факт за изминалата година е, че за първи път от много години насам почти всички региони допринасят за възхода. Развиващите се пазари Бразилия и Русия оставиха зад гърба си продължителните рецесии, Китай продължава да расте с около 7 на сто. Но преди всичко трябва да благодарим на положителните изненади в индустриализираните страни, като САЩ, Япония и еврозоната.

Къде може да се крият източниците на този неочаквано силен растеж? От една страна – в политически аспект всичко остава учудващо спокойно. Обявеният от Тръмп план „America first“ засега остава просто шумна заявка, а търговска война между САЩ и Китай поне засега не се задава. В Европа преговорите за Brexit преминават без излишна и шумна драма, а изборите в Холандия, Франция и Германия доведоха до успех за някои шумни антиевропейски движения, но не и до много повече.

От друга страна, след драматичния срив на цените на петрола през 2014 г. в момента суровината остава сравнително евтина, което действа като безплатна конюнктурна програма за големите страни износители.

Но може би най-важната причина остава политиката на централните банки – в Токио, Вашингтон и Франкфурт. Банкерите продължават да снабдяват пазарите с евтини кредити и пари и ще продължават в същия дух и през следващите години. Това вероятно ще доведе до стабилен ръст и през 2018 г. Международният валутен фонд (МВФ) предвижда за новата година растеж от 3,7 на сто. 

Разбира се, има нови, но и стари рискове. Сама по себе си една смяна на годината от единия ден в другия не променя много неща.

От една страна – геополитическото напрежение остава високо. То може да избухне например по оста Северна Корея – САЩ. Не се знае и как ще се развият нещата в Близкия изток. Или Иран.

Освен това – Великобритания и ЕС ще продължат да отдават много време и енергия на своите преговори, а изходът остава неясен. Подобна е и ситуацията в Испания.

И не на последно място – растат опасенията, че неконтролируемият ръст на дълга в Китай може да доведе до нова финансова криза – ако след години на разточителство инвеститорите най-сетне открият, че вложенията им са лоши и настане паника. 

Но изминалата година показва, че глобалната икономика е може би по-здрава, отколкото може да си мисли дори носител на Нобелова награда. Но е нужно и внимание. Най-късно когато лихвите започнат да се връщат към нормалното си състояние, ще си проличи колко устойчива е тя.