Машината за измами за черноработници от Балканите

Предложението, което получил Дино Мехич, звучало просто приказно. Трябвало само да преведе 200 евро за наемането на една стая в баварското градче Шпигелау и на собствени разноски да стигне дотам. На място щял да получи разрешително за работа, виза и работа в IT- сектора. Младият босненец, който не намирал никаква работа в родината си, веднага тръгнал на път.

В Шпигелау нещата изведнъж се оказали доста по-различни. Дино бил принуден да живее в една порутена сграда заедно с други 50 души от Босна, Сърбия и Хърватия. За правото да нощува в една претъпкана стая трябвало да плаща по 500 евро месечно, а от обещаните работа и виза нямало и помен. Дино се опасявал, че ще попадне на някой строеж като работник на черно, а когато „посредникът" поискал да му прибере и паспорта, младият босненец обърнал гръб на Бавария и се завърнал обратно в родината си, пише в своя разработка за Deutsche Welle Неманя Руйевич.

Истинското име на Дино Мехич всъщност е друго. Също както много други работници на черно от Балканите, той се e съгласил да разговаря с Deutsche Welle, само ако истинското му име остане неизвестно. Много от тези хора се чувстват унизени за това, че са се поддали на евтините трикове на измамниците и са останали без стотинка в джоба си. Почти всички те са нарушили и законите на Германия, поради което биха могли да отидат зад решетките или поне да им бъде наложена забрана за влизане в страната. Мнозина изпитват и истински страх от мрежите на посредниците, защото се говори, че били добре организирани и опасни. 

Че подобни твърдения не са измислени, бе потвърдено тези дни. По време на голяма акция на полицията и митническите служби в Северен Рейн-Вестфалия бяха задържани осем души, които издавали фиктивни сметки и поддържали мрежа за пране на пари и работа на черно. Загубите за германския бюджет от тази криминална банда се изчисляват на поне 35 млн. евро. Сред задържаните има трима сърби и един босненец. Открити са били и множество оръжия и пари в брой.

Следите на организираната престъпност, свързани с работата на черно, редовно водят към Югоизточна Европа, и най-вече към Западните Балкани. Вестник Welt am Sonntag публикува през август миналата година поверителни данни на германските митници. Само през първото полугодие на 2017 г. са били заведени 65 755 разследвания за работа на черно. Сред десетте държави, от които пристигат най-много работници на черно в Германия, пет са от региона на Западните Балкани: Сърбия, Босна/Херцеговина, Македония, Косово и Албания.

26-годишният Дарко Секулич от сръбския град Валиево добре знае за какво става дума. Чрез посредничеството на словенската фирма Sluger той работил на черно като бояджия в Германия и Австрия. „Четири легла ни бяха сложени в един строителен контейнер – там трябваше да спим. Получавахме по 50 евро седмично за храна, а тези пари изобщо не стигаха. Не разполагах с трудов договор. Бяхме се подписали под нещо, но кой ти разбира, какво точно беше това", казва той.

Когато Дарко публикувал своите преживявания във Facebook, с него се свързали и други негови сънародници, които били измамени от същата фирма. Мошениците започнали да го заплашват с насилие, затова се наложило да съобщи за случая на сръбската и словенска полиция. Сега Дарко се надява случаят да бъде изяснен.

С тази задача в момента е натоварен Горан Црнич. Президентът на Delavska svetovalnica, една словенска организация за защита на трудовите права, казва, че отчаяните безработни хора от балканските държави твърде често проявяват невероятна наивност. „Има хора, които по няколко пъти са били лъгани и са търсили нашата помощ. В интерес на тези хора и техните семейства е те най-сетне да разберат, че са длъжни да се информират добре", каза Црнич пред Deutsche Welle.

Всички опити да се получи отговор от ръководството на Sluger засега останаха без резултат. Затова пък отговор се получи от посредническата агенция Fortuna Personal, наричана от много работници, включително и Дино Мехич „машина за измами". Агенцията, която действа във всички страни от Западните Балкани, твърди, че поддържа контакти с „хиляди работодатели". Достатъчно било човек да депозира в агенцията своята биография и телефони за връзка – и работата в чужбина му била почти в кърпа вързана.

Fortuna Personal организира транспорта на работниците  до чужбина, предлага езикови курсове и се грижи за набавянето на необходимите документи", пише Саня Ковач, която рекламира фирмата в социалните мрежи и твърди, че живее в Берлин. Много от опарилите се работници обаче я смятат за мошеничка. „Това са зловредни слухове, разпространявани от конкуренцията ни", отговори Ковач на запитване във Facebook. „Предупреждавам, че ще Ви съдя, ако споменете името на нашата фирма в какъвто и да е отрицателен контекст", пише още Ковач.

Същата фирма предлага и платформа за контакти, предназначена за работници от Сърбия, макар че фирмата не е в официалния сръбски списък на лицензираните посредници за работа в чужбина. Този списък, който се издава от Сръбското министерство на труда, съдържа общо 105 агенции за трудово посредничество. „Гражданите обаче често си търсят работа в чужбина на своя глава. Рискът да се окажат без необходимата защита от държавата тогава е твърде висок", отговаря министерството в Белград.

Германските митници се борят срещу работата на черно, но измамените работници от чужбина, останали без заплащане, са оставени да се оправят сами. „Щом някой работник не си получава заплатата, той трябва да съди своя работодател. Ние нищо не можем да направим в случая", казва Клаус Залцзидер, говорител на Службите за финансов контрол и борба срещу работата на черно към митниците. „Дори работникът да е екстрадиран от Германия поради липса на договор за работа, той все още има възможност да съди работодателя си", пояснява експертът.

Специалистът по трудово право Горан Црнич твърди, че както Балканските страни, така и Германия не предприемат достатъчно срещу мошениците, които се представят като посредници за работа в чужбина.

Независимо от лошия си опит сърбинът Дарко Секулич иска отново да опита късмета си за работа в Германия. Сега той работи на една автомивка в родния си град, но със заплатата оттам му е трудно да изхранва семейството си. „Вторият ми опит да си намеря работа в Германия ще бъде обаче легален", уверява Дарко и добавя: „Сега посещавам езиков курс, а след това ще кандидатствам отново за чужбина. Жена ми и аз сме учили озеленяване. В Германия се търсели подобни хора", казва той.