Несигурното нарастване на заплатите и от двете страни на Атлантическия океан фокусира инвеститорите върху един съществен риск за финансовите пазари: ами ако силното възстановяване доведе до по-висока инфлация?
Засега има по-малко признаци за възраждащ се ценови натиск в еврозоната, отколкото в САЩ, независимо от ускорения икономически растеж. Но според някои представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) по-високите цени са близко, посочва вестник Wall Street Journal в свой анализ.
Това би било добра новина за ЕЦБ, която в продължение на години се труди, за да вдигне отново инфлацията. Но макар да отразява едни по-светли перспективи за еврозоната, това може да доведе и до по-бързо прекратяване на програмата за стимули и да вдигне лихвените проценти, оказвайки натиск върху възстановяването на валутния блок.
Във вторник германският синдикат IG Metall постигна споразумение с работодатели в сектора на инженерството, което може да доведе до увеличение на заплатите за почти 4 млн. души в размер на 3,5% годишно в следващите две години. И макар синдикатът да включва само работниците в сферата на металургията и електроенергията, преговорите за увеличение на заплатите често са водещ индикатор за цялостната тенденция при възнагражденията в германската икономика.
Тъй като страната отговаря за около 30% от цялата икономика на еврозоната, това може да принуди представителите на ЕЦБ да увеличат прогнозите си за базовата инфлация, смята Грег Фузеши, анализатор към JPMorgan.
По време на срещата си през декември ръководството на ЕЦБ констатира „първи сигнали за засилване на натиска върху заплатите“, водени от ръст във възнагражденията в много държави.
През януари инфлацията в еврозоната се понижи до 1,3%, не много близо до целите на ЕЦБ за малко под 2%.
Основната инфлация, която изключва волатилната енергия и цените на хранителните стоки, отбеляза леко увеличение до 1% от 0,9% предходния месец.
В икономическата си прогноза от декември ЕЦБ предположи, че инфлацията ще се засили леко тази година и ще достигне 1,7% до 2020 г.
Въпреки това някои високопоставени представители на централната банка вярват, че дните на Европа с ниска към никаква инфлация са почти приключили. „Може да се намираме точно на повратната точка“, каза Беона Кюре, член на шестместния изпълнителен съвет на ЕЦБ, по време на конференция в рамките на Световния икономически форум в Давос миналия месец.
По-високите цени биха могли да доведат до неспокойствие на финансовите пазари. Търговците станаха по-притеснени през последните дни за увеличаващата се инфлация, която може да накара Федералния резерв и ЕЦБ да прекратят политиките си за стимулиране и да увеличат по-енергично лихвените си проценти.
„Заплахата от по-висока инфлация и лихвени проценти тревожи капиталовия пазар, защото по-високите заплати означават по-нисък марж на печалбата, а по-високата инфлация означава по-бързо покачване на лихвените проценти от Фед“, заяви Торстен Слок, икономист на Deutsche Bank в Ню Йорк.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги е по-предпазлив, като неведнъж призовава за „търпение и упорство“ от авторите на политиката на банката, докато те обмисляха с какви темпове да осъществят преустановяването на програмата за изкупуване на акции за 2,5 трлн. долара, известна като количествени облекчения. В момента тя трябва да продължи поне до септември, като Драги предположи, че ще бъде удължена и след това.
„Възстановяването на заплатите извън Германия ще бъде по-бавно“, смята Оливър Ракау, икономист на компанията Oxford Economics във Франкфурт, като според него все още е прекалено рано за празненства.
Безработицата е много по-висока от германската в някои други икономики на еврозоната, където възстановяването не е така ускорено. Тя все още е 16,7% в Испания и 20,5% в Гърция през ноември, по данни на европейската статистическа агенция.
И все пак липсата на заетост намалява драстично в региона, а заплатите започват да се движат нагоре.
07:11 | 13.09.22 г.